Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Мрачният елф не бе изпитал никакво желание да се бие с тях, не изпитваше желание и сега, въпреки раната на Гуенивар.

Слънцето се издигаше все по-високо в небето и раненият Дризт До’Урден, въпреки че бе възстановил силите си през нощта, все още искаше да се скрие в някоя тъмна и уютна дупка. Но сега не можеше да си позволи подобна почивка, не и ако искаше да победи в предстоящата битка.

— Колко дълго ще ме преследвате? — прошепна той срещу сутрешния вятър, после мрачно, но решително заяви: — Ще видим.

— Пантерата е открила мрачния елф — заключи Чучулигата, след като тя и другарите и проучиха района в близост до скалите. Стрелата на Келиндил лежеше счупена на земята, почти на същото място, където свършваха следите на пантерата. — И после изведнъж се е изпарила.

— Така изглежда — съгласи се Габриел. Войнът се почеса по главата и оглежда неясните следи.

— Дяволска котка! — изръмжа МакГрисъл. — Върнала се е в ада, в отвратителния си дом.

„Къде, у вас ли“, искаше да каже Фрет, но благоразумието му попречи да изрази саркастичната си забележка.

Останалите също не коментираха думите на планинеца. Те нямаха отговор на тази загадка и за момента нямаха друго предположение. Ранената пантера беше изчезнала, както и прясната кървава диря, но кучето на МакГрисъл скоро надуши миризмата на Дризт. С див лай, животното тръгна по следата и всички го последваха. Опитните следотърсачи, Чучулига и Келиндил намериха и други улики, които им показаха, че са на прав път.

Пътеката се простираше надолу до подножието на планината, спускаше се сред гъстите дървета, прекосяваше голите скали и свършваше на ръба на дълбок пролом. Кучетата на Роди се отправиха към самия край на пътеката и дори направиха първата крачка надолу по каменистия склон.

— Проклети да са мрачните елфи с тяхната магия — промърмори Роди, после се огледа наоколо и удари с юмрук по дланта си. Знаеше, че ще му отнеме дълго време докато успее да заобиколи стръмната стена.

— Скоро ще се стъмни — отбеляза пазителката. — Да стъкмим лагера сега, а утре ще видим как ще прекосим пролома.

Габриел и Фрет кимнаха в съгласие, но Роди възрази.

— Следата още е прясна! — каза той. — Кучето трябва да се спусне долу, а ние трябва поне да го последваме, преди да се приготвим за пренощуване.

— Това може да ни отнеме часове… — запротестира Фрет, но Чучулигата прекъсна дребното джудже.

— Елате — подкани ги пазителката и се запъти на запад, където склонът беше стръмен, но не непреодолим.

Тя не беше съгласна с Роди МакГрисъл, но не желаеше да спори с представителя на Малдобар.

Когато слезе в пролома, отрядът откри само още загадки. Роди обикаляше навсякъде с кучето си, но не откри нито следа от неуловимия мрачен елф, а Чучулигата потъна в дълбок размисъл. Изведнъж истината проблесна в съзнанието и, а усмивката и я разкри и на останалите.

— Той си играе с нас! — изсмя се Габриел, досетил се какво бе развеселило пазителката. — Той ни доведе до самия пролом, защото е знаел, че ще си помислим, че е използвал магия, за да се спусне долу!

— Какви ги говориш? — ядоса се Роди, въпреки че той сам бе опитен следотърсач и много добре разбираше какво се е случило.

— Да не искаш да кажеш, че ще трябва да се изкачим отново горе? — завайка се Фрет.

Пазителката се засмя, но когато погледна към МакГрисъл, настроението и се изпари.

— Утре сутрин — промълви тя.

Този път планинецът не възрази.

На другата сутрин слънцето още не беше изгряло, когато групата се изкачи на върха на клисурата. Кучетата на Макгрисъл отново тръгнаха по следата на Дризт, връщайки се обратно на мястото откъдето бяха тръгнали — скалата, на която бе стоял елфът. Трикът бе прост, но в главите на всичките опитни следотърсачи се въртеше един-единствен въпрос: как този мрачен елф бе успял да се откъсне толкова от следата си, че да заблуди кучето на планинеца? Когато стигнаха до гъстите дървета, Ястреборъката Чучулига знаеше, че отговора се крие там.

Тя кимна на Келиндил, който сваляше тежката си раница. Ловкият елф се хвана за един нисък клон, залюля се, преметна се на другото дърво и започна да оглежда наоколо, за да разбере откъде бе минал мрачният елф. Клоните на дърветата се преплитаха и възможностите изглеждаха много, но не след дълго Келиндил намери посоката и поведе Роди и кучето му по новия път, минаващ встрани от гъсталака, заобикалящ горния склон на планината и свиващ към Малдобар.