Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Натак се успокои, но само за миг. Злощастния гоблин видя как огромната ръка на Улгулу се изстрелва към него и го сграбчва за гърлото.

— Но щеше да ми послужи по-добре, ако се беше потрудил да разбереш какво се е случило с гнолите ми! — закрещя чудовището и вдигна окаяното същество от земята.

Дългоръкият гоблин едва не загуби съзнание. А когато краката му се озоваха в огромната кръвожадна паст на Улгулу, Натак съжали, че е жив.

— Разтрий дупето, облекчи болежката. Боят с пръчката, не е по-страшен от мечката. Разтрий дупето, облекчи болежката. Боят с пръчката, не е по-страшен от мечката.

Лиъм Тисълдаун не спираше да повтаря старата поговорка, за да отвлече мислите си от парещата болка под панталонките му. Пакостливият малчуган не за първи път си бъбреше тази пословица, но сега беше по-различно, макар че не след дълго Лиъм си призна, поне пред себе си, че и този път бе изоставил задълженията си.

— Но не излъгах, че видях Дризит — ядосано изръмжа хлапето.

В този миг вратата на бараката се открехна и в помещението за дърва влязоха Шоно, вторият по големина брат на Лиъм, и Елени, единствената им сестра.

— Дано този път си вземеш поука — сгълча пакостника тя. — Лошо е да се измъкваш от къщи, когато има работа, но да се прибираш с такива истории…!

— Онзи Дризит беше истински — възрази Лиъм, недоволен от покровителствения тон на сестра си. Родителите му току-що го бяха наказали, не се нуждаеше и от хапливите забележки на Елени. — Беше черен като наковалнята на Конър и водеше черен лъв със себе си!

— По-тихо — предупреди ги Шоно. — Ако татко разбере, че сме тук и си губим времето в приказки, ще ни набие и тримата.

— Дризит — невярващо изсумтя Елени.

— Истина ви казвам! — повиши тон Лиъм и в отговор получи шамар от брат си.

Вратата изведнъж се отвори. Пребледнели от страх, трите деца се обърнаха към входа на бараката.

— Влизай, бързо! — ядосано прошепна Елени, когато видя на прага брат си Флани, който беше малко по-голям от Шоно, но с три години по-малък от нея. Тя сграбчи момчето за яката и го издърпа вътре. Шоно, най-притеснителният от всички, бързо подаде глава навън, за да види дали някои не ги е видял, после тихо затвори вратата.

— Не е честно да ни шпионираш! — запротестира Елени.

— Аз откъде да знам, че сте тук? — тросна се Флани.

— Идвах насам, за да подразня малкия — момчето погледна към Лиъм, изкриви устата си и заплашително размаха ръце — Пазете се, пазете се — забоботи Флани.

— Аз съм Дризит и ще изям всички дребосъци!

Лиъм отвърна очи от брат си и гримасите му, ала Шоно не се впечатли.

— О, я млъкни! — изръмжа той и, за да придаде по-голяма убедителност на думите си, плесна Флани по тила.

Флани се обърна и понечи да отвърне на удара, но Елени застана между тях.

— Спрете! — извика тя, но толкова силно, че всичките четири деца на Тисълдаун сложиха пръст върху устните си и прошепнаха:

— Шшшш!

— Дризит беше истински — запротестира отново Лиъм. — Мога да ви го докажа, ако не ви е страх!

Децата впериха любопитните си погледи в него. Всички знаеха, че най-малкото им братче е изпечен лъжец, но сега нямаше какво да спечели с измислиците си. Баща им не му вярваше, а за Лиъм само това имаше значение — само така можеше да избегне наказанието. Момчето продължи да упорства, а тонът на думите му звучеше искрено.

— Как ще докажеш, че Дризит съществува? — попита Флани.

— Утре нямаме никакви задължения — отвърна Лиъм. — Ще отидем да берем боровинки в планината.

— Мама и татко никога не ни пускат там — добави Елени.

— Ще ни пуснат, ако убедим Конър да дойде с нас — каза Лиъм, имайки предвид най-големия им брат.

— Конър няма да ти повярва — възрази му момичето.

— Но ще повярва на теб! — тросна се най-малкият и всички отново прошепнаха:

— Шшшшш!

— Аз също не ти вярвам — тихо отвърна Елени. — Ти винаги си измисляш разни неща, винаги си навличаш само неприятности и после лъжеш, за да ти се размине!

Лиъм скръсти малките си ръчички и ядосано тропна с крак.

— Ще ми повярваш — тросна се той, — ако убедиш Конър да дойде с нас!

— Да, помоли го да дойде — започна да я умолява и Флани, въпреки че Шоно клатеше отрицателно глава, размишлявайки над последствията, до които можеше да доведе това.

— Значи ще се изкачим в планината… — промълви Елени, за да изрази съгласието си и да подкани Лиъм да продължи с плана си.

Палавият малчуган се ухили широко, после коленичи на земята, събра една купчина стърготини и се опита да нарисува груба карта на мястото, където бе срещнал Дризит. Планът беше простичък — за примамка щяха да използват Елени, която съвсем нехайно щеше да събира боровинки и горски плодове. Четиримата братя щяха да я последват тайно и да я наблюдават, а тя трябваше да се престори, че си е изкълчила глезена или просто се е наранила. Именно ужасеният вик на Лиъм беше привлякъл онзи Дризит за първи път — щеше да го привлече и сега, особено когато примамката беше хубаво и младо момиче като Елени.