Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Миконидът избълва втори облак — този път от спори, предназначени да спрат мрачния елф — но и той не подейства. Зомбито настъпваше бавно и гигантът вдигна мощните си ръце, за да го спре. Закнафейн го блокира с два светкавични удара на остриетата си и отряза крайниците на миконида. После заби мечовете в трупа му, наподобяващ пънче на гъба, и го прониза дълбоко. Кралят полетя назад и се строполи на земята.

От горичката на гъбите, множество стари и по-силни микониди се спуснаха надолу, за да спасят ранения си владетел. Неживото чудовище видя, че се приближават, но не реагира — то не знаеше какво е страх. Закнафейн довърши гиганта и спокойно се обърна, за да посрещне атаката на другите микониди. Те настъпваха напред, бълвайки най-различни видове спори. Зомбито не обърна внимание на облаците, които не можеха да му навредят, а съсредоточи вниманието си върху здравите като бухалки ръце на миконидите.

Гъбичните хора наобиколиха мрачния елф от всички страни и всички паднаха мъртви около него от безброй векове тази раса се грижеше за своята гора, живееше в мир и се интересуваше само от собствените си дела. Но когато зомбито се завърна от мъничкия тунел, отвеждащ до изоставената пещера, в която някога бе живял Дризт, гневът му не можеше да бъде спрян с молби и мирни предложения. Неживият се втурна нагоре по стената към горичката на гъбите и посичаше всичко, изпречило се на пътя му.

Гигантските гъби падаха като отсечени дървета! Отдолу, малкото стадо уплашени роти хукна в панически бяг и се изгуби в тунелите на Подземния мрак. Няколкото останали микониди, видели могъществото и силата на мрачния елф, се разтичаха, за да се махнат от пътя му. Но гъбичните хора не се славеха с бързината си и Закнафейн ги подгони като обезумял. Толкова дълго бяха властвали в пещерата на мъха, толкова дълго се бяха грижили за горичката на гъбите, а сега само за миг всичко бе свършило.

Въоръжен с чукове и кирки, патрулът на свиърфнеблите си проправяше път през лъкатушния, неравен тунел. Лукавите гномове не бяха далече от Блингденстоун. Бе изминал само един ден, откакто напуснаха града, но въпреки това се налагаше да се прегрупират в бойни формации, в които излизаха само в по-отдалечените райони на Подземния мрак. В тунела вонеше на смърт.

Водачът на групата усети, че наближават мястото на кръвопролитието, промъкна се тихо до една скала и предпазливо надникна над нея.

— Гоблини! — сигнализираха сетивата му на неговите събратята. Когато опасностите на Подземния мрак ги притискаха отвсякъде, свиърфнеблите рядко общуваха на глас — помежду им се зараждаше силна подсъзнателна телепатична връзка, с помощта, на която можеха да си разменят прости мисли. Гномовете от отряда здраво стиснаха дръжките на оръжията си и с объркани и напрегнати мисли започнаха да обсъждат бойната си тактика. Водачът, Единственият гном, надникнал от скалата към мястото на кръвопролитието, ги прекъсна със силата на волята си:

— Мъртви гоблини!

Той заобиколи скалата и всички го последваха към сцената на зловещото убийство. Наоколо лежаха разкъсаните посечените тела на десетки гоблини.

— Мрачен елф — прошепна един гном от отряда на свиърфнеблите, след като огледа с каква прецизност бяха нанесени раните и с каква лекота остриетата се бяха врязали в кожата на злощастните създания. От всички раси, обитаващи Подземния мрак, само мрачните елфи притежаваха такива тънки и зловещо остри мечове.

— Прекалено близко сме — отвърна мислено друг свиърфнебъл и удари по рамото проговорилият гном.

— Мъртви са от едно денонощие — заяви трети, без да обръща внимание на предупреждението на своя сънародник. — Мрачните елфи няма да стоят тук и да ни чакат — това не им е в природата.

— Клането на гоблини също — отвърна този, който бе настоял за тишина. — Особено когато могат да ги пленят!

— Щяха да ги пленят, ако са възнамерявали да се върнат в Мензоберанзан — отбеляза първият гном, после се обърна към водача: — Главнокомандващи Крайгър, трябва веднага да се приберем в Блингденстоун и да докладваме за това кръвопролитие!

— Какво ще докладваме? — отвърна Крайгър. — Мъртви гоблини в тунелите? Че това се случва почти всеки ден в земите на Подземния мрак.

— Да, но това не е първият случай на подобни прояви из тези райони — възрази непредпазливият свиърфнебъл.

Главнокомандващият не можеше да отрече истината в думите на своя спътник, нито пък благоразумието на неговото предложение. Наскоро в Блингденстоун се бяха върнали още два отряда и двата докладваха за мъртви чудовища, намерени в тунелите на Подземния мрак и вероятно убити от мрачните елфи.