Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Ако беше обикновен човек, а не магьосник и шпионин.

След като видя как самотната фигура на Акамиан изчезва в кедровата гора под Атиерзус, Наутцера остана на парапета, наслаждавайки се на странния проблясък на слънчева светлина, докато изучаваше буреносните облаци, струпали се по северното небе. По това време на годината пътуването на Акамиан до Сумна със сигурност щеше да е съпроводено от сурово време. Наутцера знаеше, че той ще го преживее — посредством Гносиса, ако се наложеше, — но щеше ли да оцелее в много по-великата буря, която го очакваше? Щеше ли да преживее Майтанет?

„Задачата ни е така огромна, помисли той, а инструментите ни — толкова крехки.“

Разтърси рамене, за да се отскубне от съзерцанието си — лош навик, който само се беше влошил с възрастта — и побърза да влезе в огромните коридори, без да обръща внимание на преминаващите колеги и подчинени. След време се озова сред папирусовия мрак на библиотеката, а старите му кости го боляха от натоварването. Както и очакваше, откри Симас, приведен над древен ръкопис. Светлината от разположените наоколо фенери блестеше по тънката линия разлято мастило, която Наутцера за миг сбърка с кръв. Защо толкова завиждаше на Симас? Дали защото очите на другия магьосник все още не го бяха предали, докато Наутцера, като толкова други, трябваше да разчита на учениците си да му четат?

— Светлината е по-добра в скрипториума — каза той, стряскайки стария магьосник.

Приятелското лице се извърна рязко, очите се взряха в сумрака.

— Така ли? Но не и компанията, сигурен съм.

Винаги някое суховато остроумие. В крайна сметка, Симас беше предвидим човек. Или може би и това беше част от шарадата, както смътното усещане за словоохотлива учтивост, което използваше, за да обезоръжава учениците си?

— Трябваше да му кажем, Симас.

Старецът се намръщи и се почеса разсеяно по брадата.

— Какво да му кажем? Че Майтанет вече е призовал правоверните, за да обяви целта на Свещената война? Че половината от мисията му е просто претекст? Акамиан скоро и сам ще го научи.

— Не.

Те се нуждаеха поне от този пропуск в информацията, за да направят перспективата от предателството на ученика му малко по-поносима.

Симас кимна и въздъхна тежко.

— Значи се тревожиш за другото. Ако сме научили поне един урок от Консулта, стари приятелю, той е, че невежеството е могъщ инструмент.

— Както и знанието . Нима ще му откажем всичко, от което се нуждае? Ами ако действа безразсъдно? Хората често стават невнимателни при липсата на истинска заплаха.

Симас поклати глава в отривисто отрицание.

— Но той отива в Сумна , Наутцера. Или си забравил? Ще бъде предпазлив. Кой магьосник не би бил в леговището на Хилядата храма, хмм? Особено в подобни времена.

Наутцера облиза устни и не каза нищо.

Симас се отдръпна от ръкописа си и се облегна назад, сякаш за да подреди концентрацията си. Огледа внимателно другия магьосник.

— Получил си нови доклади — каза той накрая. — Още някой е умрял.

Симас винаги бе притежавал нечовешката способност да предвижда причината за множеството му настроения.

— По-зле — каза Наутцера. — Липсва. Тази сутрин Партелсус докладва, че основният му информатор в двора на Тидон е изчезнал без следа. Някой лови агентите ни, Симас.

— Трябва да са те.

Те. Наутцера сви рамене.

— Или Алените кули. Или дори Хилядата храма. Спомни си, че шпионите на императора ги споходи същата съдба в Сумна… Независимо от всичко обаче трябваше да кажем на Акамиан.

— Винаги си бил пуритан, Наутцера. Не. Който и да ни е нападнал, или е твърде плах, или твърде хитър, за да го стори директно. Вместо да удрят по нашите висшестоящи магьосници, те поразяват информаторите ни, нашите очи и уши из Трите морета. Каквато и да е целта им, се надяват да ни оставят глухи и изглупели.

Въпреки че и сам виждаше злокобното значение на това, Наутцера не разбираше връзката.

— И?

— И Друсас Акамиан ми е бил ученик в продължение на много години. Познавам го. Той използва хората така, както е редно за един шпионин, но това никога не започна да му допада… както е редно за един шпионин. По природа той е нехарактерно… открит човек. Слаб.

Акамиан беше слаб или поне Наутцера винаги бе смятал така, но какво отношение можеше да има това за задълженията им към него?

— Твърде изморен съм от гатанките ти, Симас. Говори ясно.

В очите на другия магьосник проблесна раздразнение.