Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Пороят секна и виковете станаха спорадични. Акамиан задържа дъха си. Един капитан на джаврехите отмести платнено покривало, а после незабавно падна на колене. Появи се обут в ален чехъл крак, последван от богато украсените дипли на невероятна роба.

Последва миг на абсолютна тишина.

Това бе самият Елейзарас. Върховният учител на Алените кули и де факто владетел на Велики Аинон.

Акамиан зяпна невярващо. Върховният учител? Тук?

Изглежда неколцина сред тълпата знаеха как изглежда. Сред тях се надигна шепот, който се понесе все по-силно и по-силно, а после утихна, когато всички осъзнаха колко важно нещо се случва пред очите им. Намираха се в присъствието на един от най-могъщите мъже в Трите морета. Само шриахът или падиражахът можеха да претендират за повече власт от върховния учител на Алените кули. Езичник или не, човек с подобна власт изискваше уважение, а уважението изискваше тишина.

Елейзарас огледа тълпата с развеселени очи, а после се обърна към Акамиан. Беше висок и изящен, както са високи и изящни слабите и деликатни мъже. Вървеше като по въже, единия крак пред другия. Държеше ръцете си прибрани в срещуположните ръкави, както бе официалният обичай сред източните магове. Спирайки се на разстоянието, изисквано от джнан, той дари Акамиан с лек поклон. Магьосникът мерна почернелия от слънцето скалп под оредяващата сива коса, която бе сплетена в сложен кок в долната част на тила му.

— Трябва да извиниш компанията, в която се намирам — каза той, махвайки презрително с дългите си пръсти към зяпащите хора. — Боя се, че зрелищата са наркотик.

— Както и противоречията — отвърна директно Акамиан. Колкото и втрещяваща да бе тази импровизирана аудиенция, Алените кули не бяха приятел на Завета. Не виждаше причина да се преструва.

— Така е. Казваха ми, че си последовател на логиката на Айенсис. Вие, схоластиците от Завета сте наистина неустоими хапки, знаеш ли?

Аинон , помисли си Акамиан горчиво.

— Винаги отблъскваме мършоядите, ако това имаш предвид.

Елейзарас поклати глава.

— Не се ласкай. Самомнението не си отива с мъченичеството. Никога не си е отивало. Никога няма да си отива.

— Винаги съм ги смятал за едно и също.

Заобикалящата ги тълпа отново бе станала неуправляема и това го принуди да повиши тон.

Устните на върховния учител се присвиха в кисела линия.

— Умен човек. Умен малък човек. Кажи ми, Друсас Акамиан, как така, след всички тези години, все още се занимаваш с полева работа, хмм? Обидил ли си някого? Наутцера, може би? Или си тормозил Прояс като малко момче? Затова ли домът Нерсей те изрита преди толкова години?

Акамиан остана без думи. Бяха го проучили, за да се въоръжат с възможно най-много болезнени факти и намеци. А си бе мислил, че той ги наблюдава!

— Ах… — каза Елейзарас. — Не очакваше да съм толкова нетактичен, така ли? Тъпият нож, уверявам те, също има…

— Нечисти изроди! — изрева някой с тревожна свирепост. Последваха още викове.

Акамиан се огледа наоколо и видя, че мъжете на Зинемус отново се борят да удържат позицията си. Мнозина инрити се бяха привели напред със сплетени ръце, крещейки обиди.

— Може би трябва да влезем в павилиона на маршала — каза Елейзарас.

Акамиан хвърли бърз поглед към яростното лице на Зинемус зад гърба на върховния учител.

— Това не е възможно.

— Разбирам.

— Какво искаш, Елейзарас?

Зинемус бе помолил Акамиан да прекрати тази среща, още преди да е започнала, но той не можеше да го стори. Не само, че говореше с Елейзарас — най-могъщият анагогик в Трите морета, — но също така и с човека, който бе договорил връзката на школата с Майтанет. Може би върховният учител знаеше как е научил Майтанет за войната им с кишауримите. Може би щеше да размени това знание срещу каквото и да искаше в момента.

— Да искам? — повтори Елейзарас. — Ами просто да се запозная с теб. Малцината, ако вече не си забелязал, са малко… — очите му се прехвърлиха към тътнещата маса инрити — … не съвсем на място тук… Джнан изисква да се свържем.

— Както и да бъдем дразнещо мъгляви, изглежда.

Върховният учител се усмихна.

— Не и подигравка. Никога подигравка. Това е грешка, която само недоучени глупаци правят. Истинският майстор на джнан никога не се смее на друг повече, отколкото на себе си.

Шибани аинони.

— Какво искаш, Елейзарас?

— Да се запознаем, както казах. Трябваше да се срещна с човека, който до такава степен обърна представата ми за Завета… Като си помисля, че някога ви смятах за най-кротката от школите!