Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Можеш ли да ми ги опишеш?

— Мога…

Престолонаследникът се ухили, сякаш най-накрая бе разпознал някаква сродна искра в другия мъж. Акамиан остана ням свидетел, изпълнен с притаена тревога. Знаеше, че всякакво прекъсване ще бъде отхвърлено незабавно.

— Предпазлив си — каза Прояс. — Това е добре. Един езичник насред Свещена война трябва да е предпазлив. Но не бива да се притесняваш от мен, приятелю.

Наюр изсумтя.

— И защо?

Прояс разтвори ръце и обхвана с жест огромното гъмжило от палатки, простиращо се до хоризонта.

— Виждал ли си някога подобно струпване? Величието на инритите е събрано на тези поля, скилвенди. Трите морета никога не са били толкова мирни. Цялото им насилие е събрано тук . И когато то потегли срещу фанимите, те уверявам, че твоята битка при Киют ще изглежда като най-обикновено стълкновение.

— А кога ще потегли?

Прояс замълча за момент.

— Това може би зависи от теб.

Варваринът го зяпна, поразен.

— Свещената война е парализирана, скилвенди. Една армия, особено огромна като тази, марширува с корема си. Ала Икурей Зерий III, въпреки споразуменията, сключени преди повече от година, ни отказва провизиите, от които имаме нужда. Шриахът може да се позове на божествения закон и да заповяда на императора да го стори, но не може да нареди на нансурите да потеглят с нас.

— Тогава тръгнете без тях.

— Бихме го сторили, ала шриахът се колебае. Преди месеци голяма група Мъже на Бивника получила нужните провизии като отстъпила пред изискванията на императора…

— Които са?

— Да подпише договор, отстъпващ на империята всички завладени земи.

— Неприемливо.

— Не и за въпросните велики имена. Те смятали, че са неуязвими, че чакането на останалите само ще ограби славата им. Какво значи един подпис върху свитък в замяна на славата? Така че те потеглили, навлезли във фанимски земи и били изцяло унищожени.

Наюр вдигна замислено ръка към брадичката си — странно обезоръжаващ жест, помисли си Акамиан, у мъж с подобно свирепо излъчване.

— Икурей Конфас — каза той решително.

Прояс повдигна вежди удивен. Дори магьосникът откри, че е впечатлен.

— Продължавай — каза принцът.

— Без Конфас, вашият шриах се бои, че Свещената война ще бъде изцяло унищожена. Така че той отказва да заповяда на императора да ви снабди, страхувайки се от повторение на случилото се по-рано.

Прояс се усмихна горчиво.

— Именно. А императорът, разбира се, направи договора цената на Конфас. Единственият начин Майтанет да овладее своя инструмент, изглежда, е да го продаде.

— Да продаде вас.

Прояс въздъхна тежко.

— Не се заблуждавай, скилвенди, аз съм предан човек. Не се съмнявам в своя шриах, само в оценката му на тези събития. Уверен съм, че императорът блъфира, че дори и ако потеглим, без да сме подписали прокълнатия му договор, той ще прати Конфас и колоните си да изкопчат каквито могат предимства от Свещената война…

За пръв път Акамиан осъзна, че Прояс всъщност се бои, че е възможно Майтанет да капитулира. И защо не? Ако Светият шриах можеше да понесе Алените кули, не можеше ли да понесе и договора на императора?

— Надеждата ми — продължи принцът, — и това е само надежда, е, че Майтанет би приел теб за заместител на Конфас. С твоя съвет на наша страна, императорът вече няма да може да твърди, че невежеството ни ще ни обрече.

— Заместител на екзалт-генерала? — повтори скилвендският вожд. После се разтресе от нещо, което Акамиан само миг по-късно разпозна като смях.

— Намираш това за забавно, скилвенди? — попита Прояс с объркано изражение.

Магьосникът сграбчи възможността.

— Заради Киют — промърмори той на бърз конрийски. — Помисли си за омразата, която трябва да изпитва към Конфас заради Киют.

— Отмъщение? — каза рязко принцът също на конрийски. — Мислиш, че това е истинската му причина да дойде тук? За да отмъсти на Икурей Конфас?

— Попитай го! Защо е дошъл тук и кои са другите ?

Прояс погледна към Акамиан, а раздразнението в очите му отстъпи пред признанието. Устремът му почти го бе изиграл и той го разбра. За малко да приеме един скилвенди в сърцето си — скилвенди! — без нито един труден въпрос.

— Вие не познавате нансурите — казваше варваринът. — Великият Икурей Конфас, заменен от скилвенди? Ще последва нещо повече от вой и скърцане със зъби.

Принцът не обърна внимание на забележката.

— Още нещо ме притеснява… Разбирам, че племето ти е било унищожено, а земята ти се е обърнала срещу теб, но защо би дошъл тук ? Защо един скилвенди ще прекосява точно империята, сред всички места? Защо един езичник иска да се присъедини към Свещената война?