Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Живей в мен — цитира той — и ще намериш убежище от несигурността. — Той изгледа гневно Акамиан. — Отдай се, както дете се отдава на баща си, и всички съмнения ще паднат.

Схоластикът го изгледа мрачно за момент. После кимна със суховатото отвращение на човек, който през цялото време е знаел по какъв блудкав начин ще бъде надвит. Дори Прояс го изпитваше: чувството, че цитирайки светото писание, бе прибягнал до един калпав номер. Но защо? Как можеше собственият глас на Късния пророк, Първата и Последната Дума, да звучи толкова… толкова…

Съжалението, което видя в очите на стария си учител, бе нетърпимо.

— Не смей да ме съдиш — изсъска през зъби той.

— Защо ме извика, Прояс? — попита изморено Акамиан. — Какво искаш?

Конрийският принц събра мислите си с дълбоко поемане на въздух. Въпреки усилията му, беше допуснал магьосникът да го разсее с калта на дребнави проблеми. Но стига.

Днес щеше да бъде денят. Трябваше да бъде.

— Снощи получих вест от племенника на Зин, Ирисас. Той е намерил интересен човек.

— Какъв?

— Скилвенди.

Това име гризеше детските сърца.

Акамиан го изгледа с присвити очи, но иначе не изглеждаше впечатлен.

— Ирисас напусна само преди седмица. Как би могъл да намери скилвенди толкова близо до Момемн?

— Изглежда този конкретен скилвенди е бил на път да се присъедини към Свещената война.

Схоластикът беше объркан. Прояс си спомни първия път, когато видя този поглед: като младеж, докато играеха бенджука сред храмовите брястове в градината на баща му. Как само бе ликувал тогава.

Този път изражението не се задържа.

— Някаква шашма? — попита Акамиан.

— Не зная какво да мисля, стари учителю, поради което те и призовах.

— Трябва да е лъжа — обяви магьосникът. — Скилвендите не се присъединяват към Свещените войни на инритите. За тях не сме нищо повече от… — Той се спря. — Но защо ще ме призоваваш тук ? — попита с вид на човек, който разсъждава на глас. — Освен ако…

Прояс се усмихна.

— Очаквам Ирисас всеки момент. Пратеникът му смяташе, че се движи на не повече от няколко часа пред отряда на майордома. Пратих Зинемус да ги доведе.

Схоластикът погледна към зората встрани от тях — огромна алена дъга около златен ирис.

— Пътувал е през нощта?

— Когато са открили мъжа и спътниците му, те са били преследвани от кидрухилите на императора. Очевидно Ирисас е намерил за благоразумно да се върне възможно най-бързо. Изглежда този скилвенди е изказал някои доста провокативни твърдения.

Акамиан протегна ръка, сякаш да се предпази от излишните детайли.

— Спътници?

— Мъж и жена. Не зная нищо повече, освен, че никой от тях не е скилвенди, а мъжът твърди, че е принц.

— И какви точно твърдения е изказал равнинецът?

Прояс спря, за да преглътне треперенето и да укрепи гласа си.

— Твърди, че познава фанимските методи на водене на война. Твърди, че ги е побеждавал на бойното поле. И предлага мъдростта си на Свещената война.

Най-накрая Акамиан разбра. Напрежението. Нетърпението към собствените му тревоги. Прояс бе видял онова, което играчите на бенджука наричаха кут’ма , или „скрития ход“. Надяваше се да използва този скилвенди, който и да беше той, едновременно за да надиграе и да победи императора. Въпреки желанието си, Акамиан се усмихна. Дори след всички тежки думи не можеше да не споделя част от възбудата на стария си ученик.

— Значи той твърди, че е твоят кут’ма — каза магьосникът.

— Възможно ли е да говори истината, Ака? Скилвендите воювали ли са с фанимите?

— Южните племена най-често нападат Гедеа и Шигек. Когато бях настанен в Шимех, там имаше…

— Бил си в Шимех ! — изпелтечи Прояс.

Акамиан се намръщи. Като повечето учители, той мразеше прекъсванията.

— Бил съм на много места, Прояс.

Заради Консулта. Когато не знаеш къде да търсиш, търсиш навсякъде.

— Извинявам се, Ака. Просто… — Гласът на Прояс заглъхна, сякаш бе твърде объркан.

Схоластикът знаеше, че той е превърнал Шимех в билото на свещена планина, местоназначение, за чието достигане бяха нужни воюващи хиляди. Идеята, че един богохулник може просто да слезе от лодка…

— По онова време — продължи Акамиан, — се говореше много за скилвендите. Кишауримите пратиха двадесет от редиците си до Шигек, за да се присъединят към наказателна експедиция, която падиражахът подготвяше да прати в степта. Нито армията му, нито кишауримите бяха видени повече.