Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— На кое?

— Така започнаха да я наричат… Заради отрепките.

Срамно облекчение последва това обяснение. Когато стана ясно, че утайката на обществото — стари мъже, жени, дори сираци — също ще последват призива на шриаха, Прояс всъщност се разтревожи, че кампанията ще се превърне повече в преселение, отколкото в организиран поход.

— Публично императорът скърби — продължи Зинемус, — но тайно настоява, че никоя война срещу езичниците, свещена или друга, не би могла да успее без водачеството на неговия племенник, Конфас. Император или не, този човек е продажно псе.

Прояс кимна, най-накрая осмислил формата на събитията, срещу които бе изправен.

— И предполагам, че цената, която изисква за великия Икурей Конфас, е само и единствено договора му, хмм? Тази отрепка, Калмемунис, ни продаде до един.

— Опитах се, Господарю… Опитах се да удържа палатина. Но нямах нито ранга, нито хитростта да го спра!

— Никой няма достатъчно хитрост да налее разум на един глупак, Зин. А за ранга си няма как да обвиняваш себе си. Калмемунис бе арогантен и безбожен мъж. В отсъствието на по-достойни от него хора, той без съмнение се е опиянил от фалшивото си самочувствие. Сам си е навлякъл тази съдба, Зин. Просто е.

Ала Прояс знаеше, че далеч не е толкова просто. Императорът имаше пръст в тази работа. Беше напълно сигурен в това.

— И все пак — каза Зинемус — не спирам да си мисля, че можех да сторя повече.

Прояс сви рамене.

— Да кажеш „можех да сторя повече“ прави от човека човек, а не Бог. — Той изсумтя с тъга. — Всъщност Акамиан ми каза това.

Зинемус се усмихна леко.

— Както и на мен… Много мъдър глупак е този Акамиан.

И покварен… богохулник. Как ми се иска да си спомниш това, Зин.

— Мъдър глупак, наистина.

Когато видяха, че принцът им е пристигнал, останалите от конрийската армия започнаха също да слизат на брега. Прояс погледна към Менеанор и видя лодки, носещи се по свирепите вълни. Скоро тези плажове щяха да са задръстени от мъже, от неговите мъже, и те може би също бяха обречени. Защо, Боже? Защо ни поставяш пречки, когато именно Твоята воля се стремим да изпълним?

Той прекара малко време в измъкване на подробностите около поражението на Калмемунис от Зинемус. Да, Калмемунис със сигурност беше мъртъв: фанимите бяха пратили отрязаната му глава като послание. Не, никой не знаел със сигурност как са ги изтребили езичниците. Оцелелите, каза Зинемус, докладвали, че кианците били безбройни, че разполагали поне с по двама воини за всеки от инритите. Ала Прояс знаеше, че оцелелите след жестоко поражение често говореха такива неща. Принцът бе като заразѐн с въпроси, всеки един толкова отчаян в желанието си да бъде зададен, че прекъсваше Зинемус насред отговора му. И нещо повече — изпълваше го особеното чувство, че е бил измамен, сякаш времето, прекарано в Конрия и насред морето, е било резултат от машинациите на друг.

Той не забеляза приближаващия имперски кортеж, докато нансурите не бяха почти до него.

— Самият Конфас — каза мрачно Зинемус, кимайки в тяхна посока — е дошъл да те омае, принце мой.

Въпреки че никога не го бе срещал, Прояс незабавно разпозна Икурей Конфас. Поведението на мъжа издаваше почти физическо усещане за нансурската имперска традиция: богоподобно хладнокръвие в изражението, воинската лекота, с която държеше посребрения си шлем под десния лакът. Дори по пясъка той успяваше да върви с котешка грация.

Конфас се усмихна, когато погледите им се преплетоха: усмивката на герои, които досега са се срещали само в слухове и по репутация. После застана пред него — почти митичният човек, успял да победи скилвендите. Прояс не можеше да не се впечатли и дори леко да се възхити на присъствието му.

Покланяйки се леко от кръста и протягайки ръка за войнишки поздрав, Конфас каза:

— В името на Икурей Зерий III, император на Нансур, те приветствам, принц Нерсей Прояс, на нашите брегове и в Свещената война.

Вашите брегове… Но само ти се иска да беше ваша и Свещената война. Прояс нито се поклони, нито пое предложената ръка. Вместо да изразят шок или обида, очите на Конфас незабавно станаха оценяващи и иронични.

— Боя се — продължи с лекота той, — че скорошните събития ще ни попречат да вярваме един на друг.

— Къде е Готиан? — попита Прояс.

— Върховният командир на шриалските рицари те очаква зад хребета. Той не обича пясък в ботушите си.

— Ами ти?

— Аз бях достатъчно мъдър да сложа сандали.