Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

— Значи Калмемунис и другите двама наистина са подписали…

В Сумна имаше несигурност по този въпрос.

— И защо не? За мъже като него дадената дума не значи много. Защо да не обещае да върне всички завладени земи на империята, когато обещанието му не значи нищо?

— Но Калмемунис и другите със сигурност трябва да са видели плана на императора — настоя Акамиан. — Икурей Зерий прекрасно знае, че великите имена няма да му отстъпят нищо. Договорът е само претекст, нещо, което да го предпази от шриалска анатема, когато нареди на Конфас да завземе със сила всичко, спечелено от Свещената война.

— О, но ти забравяш защо Калмемунис изобщо потегли, Ака. Той не тръгна заради шриалското опрощение, нито заради славата на Късния пророк… нито дори за да си завземе ново кралство, като стана дума. Не. Калмемунис имаше сърцето на крадец. Той потегли, за да отнеме славата на Прояс.

Сграбчен от внезапна мисъл, Акамиан вдигна поглед към приятеля си.

— Но ти, Зин… Ти тръгваш заради Късния пророк. Как те карат да се чувстваш всички тези игри на отмъщение и задкулисни интриги?

За момент Зинемус изглеждаше объркан от въпроса.

— Ти си прав, разбира се — каза той бавно. — Би трябвало да съм разярен. Но предполагам, че просто очаквах това да се случи. Ако трябва да съм честен, безпокоя се повече за това какво ще си помисли Прояс .

— И защо?

— Със сигурност новините за тази катастрофа ще му допаднат. Но цялото това уреждане на сметки и политиканстване… — Зинемус се поколеба, сякаш преговаряше мълчаливо нещо, което мислеше от дълго време, но досега не бе изричал. — Аз бях сред първите, които пристигнаха тук, Ака, пратен от Прояс да координирам всички конрийци, които ме последват. Част съм от Свещената война още от вдигането на първата палатка под стените на Момемн. Зная, че мнозинството от онези, които се суетят около нас, са вярващи хора. Добри хора — независимо от кой народ произхождат. Всички те са чули за Нерсей Прояс и уважението, което изпитва Майтанет към него. Всички, дори другите велики имена като Готиелк или Саубон, са се подготвили да следват водачеството му. Толкова голяма част от случващото се в тази игра с императора ще зависи от начина, по който ще реагира Прояс…

— А принцът често е непрактичен — завърши мисълта му Акамиан. — Боиш се, че тази игра с императора ще провокира Прояс Съдията, вместо Прояс Стратега.

— Именно. Ситуацията в момента е такава, че императорът е взел Свещената война за заложник. Отказва да ни снабди с повече, отколкото ни е нужно да изкараме деня, освен ако не приемем да подпишем договора му. Разбира се, Майтанет може да му нареди да снабди Войната под страх от шриалска анатема, но сега изглежда дори той се колебае. Унищожението на Плебейската свещена война го е убедило, че сме обречени, освен ако не разполагаме с Икурей Конфас. Кианците оголиха зъби и изглежда голата вяра няма да е достатъчна, за да ги надвием. Кой е по-подходящ капитан през тези плитчини от великия екзалт-генерал, който смаза скилвендите ? Но дори и шриах, могъщ като Майтанет, не може да принуди един император да прати единствения си наследник срещу езичниците. И разбира се, също както при провизиите, Икурей Зерий няма да пусне Конфас, освен ако великите имена не подпишат договора му.

— Напомни ми никога да не пресичам пътя на императора — каза сухо Акамиан.

— Той е демон. — Зинемус се изплю. — Коварен демон. И освен ако Прояс не успее да го надлъже, всички ние ще леем кръв не за Инри Седжен, а за Икурей Зерий III.

По някаква причина името на Късния пророк напомни на Акамиан за студеното време. Той се загледа с празен поглед в сребърно-ониксовата геометрия на дъската за бенджука. Наведе се напред, сграбчи малкия окръглен от морето камък, който бе използвал да замести липсващата фигура, а после го хвърли през прахта отвъд навеса им. Играта внезапно му се струваше детинска.

— Значи се предаваш? — попита Зинемус. Изглеждаше разочарован; все още си мислеше, че щеше да победи.

— Нямам надежда — отвърна Акамиан, мислейки не за играта, а за Прояс. Принцът щеше да пристигне напълно обкръжен от врагове и магьосникът трябваше на свой ред да го тормози, да му каже, че дори обожаваният от него шриах играе някаква тъмна игра…

Въпреки зимния здрач, в павилиона бе топло. Езменет седеше, обгърнала колене с ръцете си. Кой би помислил, че ездата носи такава болка в краката?

— Мислиш си за някой друг — каза Сарсел.