Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Докато останалите вадеха багажа от лодката, Прояс направи няколко крачки по брега и падна на колене. Пясъкът изгаряше кожата му. Вятърът рошеше късата му катраненочерна коса. Въздухът миришеше на сол, риба и нагорещен камък — не твърде различно, помисли си, от миризмата на далечния бряг на Конрия.

Започва се, скъпи Седжен… Свещената война започна. Нека бъда извор на твоята праведна ярост. Нека ръката ми бъде онази, която ще освободи огнището ти от покварата. Нека аз бъда твоят чук!

Скрит от неспирния тътен на вълните, му се стори безопасно да заплаче. Примигна, за да прогони сълзите от очите си.

С периферното си зрение видя, че мъжете, които го чакаха на брега, сега вървят по белия склон. Прочисти гърло, изправи се, щом приближиха, и разсеяно изтръска пясъка от туниката си. Под бруленото от вятъра знаме на Атремпус те паднаха на колене и с длани, обърнати към хълбоците си, сведоха глави пред него. Зад тях се издигаше нисък склон, а отвъд него имаше огромно сиво петно, закриващо небето — Момемн, предположи Прояс, и безбройните му огньове.

— Всъщност дори ми липсваше, Зинемус — каза принцът. — Какво мислиш по този въпрос?

Едрият мъж с гъста брада, застанал най-отпред, се изправи. Не за първи път Прояс се удиви колко много му прилича на Акамиан.

— Боя се, принце мой, че благосклонните ви чувства няма да издържат дълго… — отвърна Зинемус, а после се поколеба. — Тоест, не и след като чуете новините, които ви нося.

Вече се започва.

Няколко месеца, преди да се върне в Конрия, за да вдигне армията си, Майтанет го предупреди, че домът Икурей ще се опита да причини несгоди на Свещената война. Но поведението на Зинемус му казваше, че в негово отсъствие се е случило нещо много по-драматично от обикновеното политиканстване.

— Никога не съм се сърдил на вестоносеца, Зинемус. Знаеш това. — Той за момент огледа лицата на свитата на маршала. — Къде е онзи задник Калмемунис?

Уплахата в очите на Зинемус не можеше да бъде скрита.

— Мъртъв е, принце мой.

— Мъртъв? — попита Прояс рязко. Моля те, нека не започва по този начин! Той облиза устни и попита с по-овладян тон: — Какво се случи?

— Калмемунис потегли…

— Потеглил! Но за последно чух, че му липсват провизии. Пратих писмо на самия император, молейки го да откаже да снабдява Калмемунис, за да не може да потегли.

Моля те! Не по този начин!

— Когато императорът му отказа провизии, Калмемунис и останалите се вдигнаха на бунт, дори оплячкосаха няколко села. Надяваха се да потеглят срещу езичниците сами, така че да заграбят цялата слава. Почти стигнах до бой с онзи проклет…

— Но Калмемунис е потеглил ? — Прояс изтръпна. — Императорът го е снабдил с провизии?

— Доколкото мога да преценя, принце мой, Калмемунис не му е оставил твърде много избор. Той винаги е знаел как да разпалва хората. Императорът трябваше или да му осигури провизии, или да рискува открита война.

— Светият шриах щеше да се намеси преди това — отсече Прояс, който не бе склонен да опрости ничие престъпление. — Калмемунис потегли и сега е мъртъв? Нима искаш да кажеш…

— Да, принце мой — отвърна мрачно Зинемус. Той вече бе разбрал всичко. — Първата битка от Свещената война приключи катастрофално. Всички те са мъртви — Истратмени, Гедафарус — всички барони-поклонници на Канампурея, заедно с хиляди други, избити от езичниците на място, наречено равнината Менгеда. Доколкото зная, само тридесетина галеоти от контингента на Тарсчилка са оцелели.

Но как бе възможно това? Свещената война, надвита в битка?

— Само тридесет? Колцина потеглиха?

— Повече от сто хиляди — първите галеоти, които пристигнаха, както и първите аинони, заедно с орди боклуци, които започнаха да се събират около Момемн веднага след призива на шриаха.

Тътенът и съскането на вълните изпълни тишината. Войската на Свещената война, или поне една огромна част от нея, бе изклана. Обречени ли сме? Възможно ли е езичниците да са толкова силни?

— Какво казва шриахът? — попита той с надеждата да заглуши тези мрачни предчувствия.

— Той мълчи. Готиан казва, че е изпаднал в траур за душите, изгубени в Менгеда. Но се носи слух, че се е изплашил, че Свещената война няма да може да надмогне езичниците, че чака знак от Бога, а знакът не идва.

— Ами императорът? Какво мисли той?

— Императорът през цялото време твърдеше, че Мъжете на Бивника подценяват свирепостта на Киан. Той скърби за неуспеха на Плебейската свещена война…