Анди Бригс - Съветът на злото

Без да спира Джейк прелетя през нея и се стрелна към отвора в тавана.

Тъкмо изскочи над земята и вулканът изригна отново. Част от стената на кратера се килна и лавата бликна към входа на базата и към джунглата. По целия остров избухнаха пожари, но Джейк нямаше време да се наслаждава на този феномен.

На километър и половина над острова той застина във въздуха. В ръката си държеше ядрена бойна глава, на чийто брояч оставаха не повече от петнайсет секунди, а не знаеше как да го спре.

Джейк нямаше нищо за губене. Не бе достатъчно бърз, че да се измъкне от експлозията. Напрегна волята си и през тялото и ръцете му пробяга радиоактивна вълна. Ръцете му засияха с неземна зелена светлина. Обшивката на бойната глава се стопи при допира на радиоактивните му ръце. Вулканът избълва поредна струя лава в небето и тя плисна недалеч от Джейк.

Той усети вибрациите на бойната глава, когато електронният ключ активира синтеза. Натисна главата по-силно и бръкна дълбоко в нея с пръсти. После изсумтя, напъна всеки мускул в тялото си…

И я разполови.

Сложните компоненти и радиоактивните частици, които почти бяха слепнали от мощния му радиоактивен натиск, се пръснаха във всички посоки и паднаха обезвредени в океана.

Джейк нададе възторжен възглас и се насочи надолу, след което направи триумфален лупинг. С радост се понесе над гребените на вълните под себе си и усети нежната водна пара, която го охлади и освежи. Бойната глава беше унищожена, а Villain.net беше спасен.

Той нямаше да умре.

Оставаше само да се справи с Базилиск и с Хамелеон, ако двамата не се бяха разкъсали един друг.

Мисълта за отмъщение в ума му избледня, тъй като внезапно усети слабост — сякаш цялата енергия от тялото му се беше изцедила. Джейк потъна в топлата морска вода.

Действието на суперсилите му току-що бе изчезнало.

Обзе го паника. Брегът не беше толкова далече, но целият остров бе в пламъци. Потоците лава по склоновете на вулкана стигаха до океана и вдигаха огромни облаци бяла пара с оглушително съскане.

Джейк забеляза участък от плажа, който бе останал встрани от лавата, и изтощено заплува към него.

Със сетни сили се измъкна от водата на белия пясък. Отпусна се с лицето надолу и изпадна в безсъзнание.

Джейк огледа голите каменни стени с празен поглед. Пред него имаше маса, на която лежаха окованите му ръце. В малката стая за разпити имаше двама Блюстители с вдигнато оръжие от двете страни на вратата.

Срещу него стоеше Хамелеон в естествения си вид на млад мъж.

Джейк бегло си спомняше, че някакви хора се появиха на плажа под ритмичните звуци на перка на хеликоптер. Бе мярнал и лицето на Хамелеон, но бе решил, че то е част от виденията, породени от треската му. По-късно се бе свестил в тясна килия с малко прозорче, през което едва се процеждаше един-единствен слънчев лъч.

Държаха го в затвора на остров Диабло, а Хамелеон определено се наслаждаваше на възможността да го подразни.

— Дано ти дадат медал — рече той. — Предотврати зловещ план.

— Тогава ме пусни — отвърна Джейк глухо, въпреки че знаеше, че това няма да се случи никога.

Хамелеон поклати глава.

— Веднага ще се опиташ да ме убиеш. Което моментално ще те върне тук, нали?

Джейк не можеше да отрече. Единственото, което бе изрекъл от началото на разпита насам, бяха заплахи към Хамелеон, но щом осъзна, че бяха безсмислени, престана. Затова сега мълчеше.

— Участието ти в злите кроежи на Базилиск е неоспоримо. И след като той като по чудо се измъкна от острова, ти си още по-ценен за нас.

— Изпуснахте ли го? — попита Джейк невярващо.

— Измъкна се. Тръгнах след него и реших, че съм го приклещил, но изведнъж се стопи. Бе прекалено слаб, за да използва способностите си. Подозирам, че някой негов съучастник му е помогнал да се измъкне.

Интересът на Джейк се събуди. Кой би помогнал на Базилиск? Със сигурност не би могъл да е Доктор Темпест, който по-рано го бе предал.

— Намерихме тримата ти приятели в Москва. Не казаха нищо добро за теб. Всъщност все още се опитваме да проумеем какво точно си сторил на Уорън Федъл. Как го наричахте вие? А, да, Гадняра. След мутацията е почти неузнаваем. Нямаме и идея какво да го правим. А той гори от нетърпение да те пипне. Мисля, че е добре да избегнем подобна среща.

Джейк повдигна вежди. Значи Гадняра бе оцелял — каквото и да му беше сторил. Щом се измъкнеше оттук, трябваше да се отбие за кратко при предателите — със суперсилите си, разбира се. Изглежда, враговете на Джейк не само бяха оцелели, ами бяха и далеч по-свободни от него самия.