Анди Бригс - Съветът на злото

Блясъкът в очите на Базилиск угасна. Лицето му беше бледо и покрито с белези; кожата му беше като пергамент с малки метални пластини върху нея.

— Как… е възможно? — заекна Джейк.

Базилиск си пое дълбоко въздух; хриптенето бе изчезнало заедно с куцането. Процесът на възстановяване явно напредваше.

— Казах ти го още в началото, Хънтър — рече той глухо, почти шепнейки. — В кръвта ти е.

Джейк поклати глава. Базилиск пристъпи напред, а той направи крачка назад. Базилиск вдигна ръка пред себе си.

— С теб имаме една и съща ДНК. Генетически сме напълно еднакви. При разследване на местопрестъпленията ще се установи, че ти си бил там, не аз.

Джейк вече беше по всички медии. Изглежда, ако властите успееха да разшифроват видео и аудиозаписите на искането за откуп, направени от него, щяха да разкрият и лицето, и гласа му. Един бог знаеше на колко места бе оставил своята ДНК. Включително и навсякъде около ядрената бомба.

— Използвал си ме като изкупителна жертва? През цялото време си възнамерявал да ме предадеш, а ти да препуснеш триумфално към залеза?

Базилиск вдигна ръце, сякаш за да умилостиви Джейк.

— Признавам, че отначало мислех да постъпя именно така. Да ги оставя да заловят генетичния ми близнак, за да мога да се измъкна. Дори и Съветът на злото не одобри това. Когато разбраха, че ще ти позволя да проникнеш в системата на Villain.net, ги обзе неописуем страх. Затова ги изоставих. Творчески различия. Вместо да унищожиш сайта обаче, ти го превърна в нещо… неочаквано.

— Заслужаваш да те убия, без да се замислям, както сторих с Хамелеон. Така ще сложа край на цялата тази лудост! — Джейк пристъпи напред и с изненада забеляза, че Базилиск се отдръпна леко.

— Нещата се промениха, Хънтър. Оцених потенциала ти. Свалянето на суперсили, които имаха моето… нашето ДНК, те вписа в системата на сайта. Възприемаш всички сили невероятно бързо. Използваш ги без предварителна подготовка, сякаш са естествени за тялото ти. Подобно нещо не се е случвало досега. В момента самият ти си по-важен за мен от цялата операция.

Джейк се замисли. Думите на Базилиск не му звучаха убедително. И все пак, въпреки че беше лъжец, злодеят още не се беше проявил като предател, както бяха направили Гадняра и останалите. А определено не отстъпваше по агресивност на супергероя Хамелеон.

— Сър! — обади се техникът, който следеше големия екран. — Нарушителите ще са тук след няколко минути! Установихме, че са „Морски зверове“ от флота. Вътре има поне трийсетина Блюстители.

Базилиск погледна екрана, после върна поглед върху Джейк.

— Ако не действаме веднага , след няколко минути Блюстителите ще щурмуват базата и ще провалят всичко, което съм постигнал.

— Не ме интересува. Искам да науча всичко сега.

Базилиск въздъхна и този път Джейк улови отегчението, което премина по лицето му.

— Ако стигнат дотук, така и няма да разбереш как завършва твоята история, Хънтър. В момента в теб е съсредоточена повече сила, отколкото можеш да си представиш. Само ти можеш да ги спреш. После ще имаме време за разговори.

Ето отново , помисли си Джейк, поредната заповед. Отново ме командори и ми нарежда какво да правя. За миг му се прищя да си беше в училище. Там поне можеше да се заяжда с по-слабите от него.

Изведнъж Джейк застина. Здравият разум повеляваше да не се заяждаш с някого, който е по-силен от теб самия. Освен ако този някой нямаше представа, че е по-силен.

Дали беше по-силен от Базилиск?

Злодеят току-що каза, че Джейк не осъзнава силите си. Никога не бе опитвал да го заплаши физически, нито да го принуди със заплахи за семейството му, за разлика от добрите. Като се замисли, Джейк си даде сметка, че се бе въвлякъл в тези събития доброволно. Не бе посмял да се опълчи на Базилиск, независимо към колко дълбоки води го тласкаше той.

Изведнъж му стана пределно ясно, че просто го беше страх от Базилиск. Бе го страх, че ще наруши равновесието в отношенията им, ако го предизвика. Джейк беше жертва на същия онзи страх, който възпираше децата, които тормозеше в училище, да отвърнат на ударите му. Той не беше от метал и едно здраво кроше би го прегънало на две, както всеки човек. Именно страхът караше глупавите деца да се свиват пред него и да търпят тормоза.

А сега Джейк се бе озовал на тяхно място. Бе станал жертва на гамен.

— Не! — чу той собственият си глас. Твърдостта на тона му накара Базилиск да се замисли. — Искам да знам кой точно си ти! Без повече плоски измишльотини!