Анди Бригс - Съветът на злото

— Трябваше да повярваш на нещо — сви рамене Базилиск. — Защо не на това?

Рубен продължи:

— Вулканските системи по света са местата, където се освобождава земното налягане, и всички са свързани помежду си. На практика, когато нещата станат напечени под повърхността, вулканите изригват и освобождават напрежението. Взривяването на бомба в тази система би довело домасово изригване по света. Ако всички вулкани изригнат едновременно, това ще причини земетресения, приливни вълни и ще изпрати огромни количества пепел в атмосферата, която ще закрие слънцето. Така на практика светът ще потъне в тъмнина.

За няколко секунди командният център се изпълни с тишина. След това мобилният телефон на един от техниците звънна с дразнещо весела мелодийка. Той благоразумно спря звука моментално.

Базилиск кимна.

— Разбира се, ти си прав. Но аз искам да унищожа само един вулкан. И за да постигна максимален ефект, сондата трябва да е на точната дълбочина. Ще програмираш ли координатите, както сме се договорили?

Този път Джейк не можа да сдържи гнева си.

— Ти пак ме излъга!

— Не съм. Казах ти плана…

— Ти ме заблуди. Исканията, парите, оръжията — всичко е било един голям, екстравагантен блъф! Направи всичко това, разруши моя живот само за да унищожиш един-единствен вулкан? Какво толкова специално има в него?

Базилиск не му обърна внимание и положи тежката си ръка върху рамото на Рубен. Той се загледа в пода за кратък момент, бършейки ръце в бермудите си. След това бавно се изправи и погледна дръзко Базилиск.

— Не. Няма да участвам в това. Умолявам те да ме пуснеш да си вървя още сега.

Той направи крачка напред, но Базилиск сложи ръка на гърдите му, за да го спре.

— Имаме договор.

Тонът му беше достатъчно заплашителен, за да възпре поредната нападка на Джейк.

— Аз не съм безразсъден човек и приемам, че всички взимаме прибързани решения, когато сме превъзбудени. Сметнал ли си вече плътността на скалата?

— Да.

— И си изчислил времето за пробиване до достигането на нашата цел в камерите на вулкана?

Рубен се поколеба, тъй като осъзна, че повече не е необходим. Базилиск беше достигнал до същото заключение.

— Значи си изпълнил задачата си, нали така?

Лицето на Рубен се озари от надежда.

— Все още не можеш да се справиш без мен. Теглото на товара е взето предвид, но формата на бомбата, която си прикачил може да накара сондата да загуби скорост и, разбира се, да се изключи. В такъв случай ще е безсмислено да я пращаш долу. Така че послушай ме, или ще отида при властите.

— Вероятността сондата да излезе от траекторията е минимален, приятелю. Ти изпълни договора си. Но аз не мога да позволя устата ти да се разприказва пред властите.

Рубен събра смелост и се постара да изглежда дързък.

— Е, какво ще направиш? Ще ме убиеш ли?

— Каква прекрасна идея!

Ръката на Базилиск хвана мъжа за гърлото и без никакво усилие го вдигна от земята. Краката на Рубен виснаха във въздуха, а с двете си ръце се вкопчи в китката на злодея в отчаян опит да я разтвори, докато се задушаваше. С една ръка Базилиск вдигна мъжа, така че очите на двамата бяха на едно ниво. След което дръпна назад качулката си.

Джейк не можеше да види лицето на Базилиск. Това, което видя обаче, беше задната част на бледна глава, която беше силно обгоряла. От скалпа висяха кичури руса коса и кожата беше опъната силно на черепа.

Очите на Рубен изскочиха от ужас при вида на лицето. Започна да се дърпа още по-силно, краката му ритаха Базилиск в слабините и в гърдите, но злодеят не потрепна. Тогава Джейк чу изпукване — като звука от ледени кубчета, топящи се бързо в напитка. Лицето на Рубен изгуби цвета си и сякаш се вкамени. Само за пет секунди холандецът бе превърнат в камък от глава до пети и виковете му заглъхнаха. Джейк зърна синята светлина от очите на Базилиск, която се отрази в замръзналото лице на мъжа. После Базилиск пусна статуята на Рубен и тя се разби на пода. За още по-силен ефект злодеят смачка няколко големи парчета с тока на ботуша си.

Джейк осъзна, че останалите в помещението бяха спрели работата си и мълчаливо наблюдаваха екзекуцията. Когато Базилиск се обърна, те бързо се върнаха към задачите си.

Всички, освен Джейк. Той се вторачи в оголеното лице на Базилиск. Беше обезобразено от белези. Очите нямаха бяло — бяха изцяло неоновосини. Но Базилиск притежаваше едно неоспоримо качество.

Изглеждаше точно като Джейк.