Анди Бригс - Съветът на злото

— Ти си ме направил груб и злобен? — изръмжа Джейк. — Искаш да кажеш, че ти си ме превърнал в страшилище, което тормози всички?

— Със сигурност имам значителен принос. Приятелите ти са същински тъпи гаменчета. Аз ти помогнах да станеш мислещ човек с качества на водач . Как иначе момче от такова любящо семейство може да се превърне в чудовище? — В последните му думи отекна подигравателна нотка.

— Ти ми съсипа живота!

— Не. Дадох ти шанс, който иначе не би имал никога! — Базилиск заби пръст в екрана. — Те са хората, които съсипаха живота ти, обявиха те за издирване и ти отнеха семейството! При това мислят, че правят нещо добро. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Тях трябва да спреш!

Единственото, което Джейк искаше, бе да се нахвърли върху Базилиск и да го направи на пух и прах, но така много въпроси щяха да останат без отговор.

— Всяка твоя дума е била лъжа!

— Понякога се налагаше да поизкривя истината.

— Каза ми, че името ти е Скот Бейкър, от Австралия. Пълна лъжа!

— При всяко възстановяване се нуждаех от достоверна самоличност, с която да пътувам по света. Понякога заемам самоличността на някой мъртвец: присвоявам си документите му, банковите сметки и тям подобни. Как иначе да съхранявам парите си? Би ли се доверил на банка, която е собственост на злодеи? Понякога лъжата е по-лесна от истината. Но това, че трябва да попречим на Блюстителите, не е лъжа. Моля те, Хънтър. Направи го!

Джейк се поколеба. Нямаше изход, но не възнамеряваше да остави Блюстителите да го хванат. Измери Базилиск с поглед и се измъкна от командната зала без нито дума повече. По пътя надяна ръкавиците си.

Втурна се по коридора, а умът му работеше трескаво. Идеше му да се разплаче от цялата тази несправедливост. Не бе плакал от много време, но и сега не бе подходящият момент. Насочи мисълта си към самосъхранението. Можеше ли да обърне процеса? После се сети, че както злодеите, така и героите искаха да експериментират с него. Какво му оставаше?

Как се нарича някой, който е останал без изход?

Джейк влезе в хангара и се приготви да излети отвесно нагоре през отвора в тавана. Вниманието му бе привлечено от нещо — скайкарът бе преместен, а от тялото на Хамелеон нямаше и следа.

— Не! — извика Джейк, застана на мястото, където беше колата, и се огледа.

Имаше петно кръв, но не се разбираше накъде е избягал героят. Сега обаче това бе проблем на Базилиск. Надяваше се да стигне до Хамелеон преди него.

Джейк се съсредоточи върху задачата си в момента. Трябваше да спре нападението на плажа. Силата потече в жилите му, той усети затопляне и се стрелна нагоре в небето.

Пред погледа на Базилиск на екрана в средата на острова се появи втора светеща точка — Джейк. Базилиск се ядоса на себе си, че бе разкрил толкова много на Джейк. Поне не беше разкрил крайната си цел, така че все още имаше някакъв контрол над момчето. А в момента се нуждаеше именно от контрол. Вече съжаляваше, че бе продал и последния чифт белезници заглушители на Доктор Темпест при наскорошното му посещение. Сега щяха да са му от полза. Ако Джейк откриеше истинските мащаби на мутиралите си способности… Базилиск потрепери. Мисъл бе твърде мрачна дори за самия него .

— Получаваме сигнал — обади се един от техниците.

— На екрана! — нареди Базилиск.

Сателитната карта изчезна в единия край на екрана, а на нейно място се показа видео. Появиха се осем необичайни фигури — Съветът на злото.

Една от фигурите проговори със съскащ глас:

— Разкрихме истинските ти намерения, Базилиск! Истинският ти план, не лъжите, с които оплете правителствата по света! Това е лудост!

— Доктор Темпест те предаде! — чу се женски глас с отсянка на самодоволство. — Разказа ни всичко. Заби нож в гърба ти, за да получи разрешение за собствения си план!

Базилиск се ухили мазно.

— Нима мислехте, че съм толкова луд, че да превърна земята в прашно бунище? И за какво ми е? Смятам да излича Villain.net и жалкия ви Съвет от лицето на планетата!

— Няма да ти се размине!

— Вече ми се размина. И понеже съм един от малкото хора, които знаят, че щабът ви се намира в кратера на изгаснал вулкан, най-сетне ми хрумна как да се справя с всичките ви модерни системи за защита. Без никакви ракети и многобройни армии. Чисто и просто ще взривя бърлогата ви изпод краката ви, докато вие треперите от ужас!

— Пак ли заплашваш да унищожиш света?

— Погрижих се да построя собствената си база в онзи вулкан, който ще ми позволи да нанеса възможно най-могъщ удар върху щаба ви. Инженерите ми се трудиха неуморно, за да запушат каналите с магма и да спрат изригването на останалите вулкани. Налягането на земята ще достигне такива мащаби, че угасналият ви вулкан ще се събуди като по чудо. После с помощта на увеличената мощ на Хънтър ще завладея Hero.com и единствените суперсили, останали на разположение. Нищо във вселената не може да ме спре!