Анди Бригс - Съветът на злото

— Спри сондата! — извика той.

Базилиск бе на колене. Той вдигна ръка с жест на съжаление.

— Не, Хънтър. Не разбираш! Не е онова, което си мислиш…

— Спри сондата веднага ! — повтори Джейк. На лицето му се изписа безрадостна усмивка. — Спри я, Базилиск, или ще те сполети онова, което бях приготвил за люспестия приятел.

— Не мога да я спра! Планетата е в безопасност. Вече ти казах, че планът е друг! Просто реших да си присвоя армиите по света и да спечеля малко пари в движение.

— А за какво тогава е бойната глава?

Базилиск забърбори бързо:

— За да унищожи системите на Villain.net заедно със Съвета на злото. След това с помощта на армиите от цял свят щях да успея най-сетне да излича супергероите от лицето на земята, а държавите щяха да са беззащитни пред моята мощ… нашата , искам да кажа!

Джейк се поколеба. Защо Базилиск не му бе споделил всичко това по-рано? Със сигурност звучеше по-добре от унищожаването на света.

Хамелеон се обади задъхано:

— Хънтър, вярно е. Унищожи ли Съвета, ще унищожи и сайта.

— Ти мълчи! — изръмжа Джейк. — Ще се оправя с теб после. Ти ми отне всичко. Не ми остана нищо!

Хамелеон трескаво продължи, като заваляше думите:

— Ще получи неограничен достъп до всички суперсили. Ако успее да ги увеличи чрез теб, ще стане непобедим! Той ще е най-могъщият човек на планетата, а не ти. Ти ще служиш само за проводник — поне докато си жив.

Джейк се замисли. Предполагаше, че Хамелеон ще го моли да го пощади.

— В случай, че му позволя — сопна се момчето. Базилиск вече нямаше думата за хода на собствения му живот.

— Нямаш избор, Хънтър — изграчи Хамелеон.

Базилиск положи усилие да се изправи, но не успя.

Той бавно се завлачи към Хамелеон.

— Мълчи! — изрева Базилиск.

Хамелеон обаче не спираше:

— Зная, че искаш да ме унищожиш, Хънтър, но искам да ти спася живота! Помисли! Какво би станало, ако Villain.net пропадне?

Джейк присви вежди. Допреди миг бе убеден, че спасява света, а сега изведнъж човекът, когото мразеше най-много, го убеждаваше, че действията му всъщност са били насочени да защити някакъв глупав сайт, за чието създаване Базилиск бе помогнал. Какво толкова, ако Villain.net пропаднеше? Щеше да загуби способностите си и… Мисълта го връхлетя като мълния.

Щеше да умре.

Базилиск му го бе обяснил. Тялото на Джейк се нуждаеше от енергията, осигурявана от сайта. Базилиск го бе превърнал в пристрастен, не по-различен от наркоманите, за които учителите в училище непрекъснато ги поучаваха. А сега Базилиск бе решил да пожертва Джейк като пешка в извратената си игра.

От устата му се разнесе вой, пълен с толкова гняв, че учуди дори самия него. Изпъна ръце напред и познатите зелени струи се стрелнаха към Базилиск и го блъснаха в гърдите. Радиоактивните лъчи обгориха кожата на злодея. Базилиск залитна назад. Джейк усети могъщество, от което стомахът му се сви. Не беше приключил със злодея.

— Писна ми от лъжите ти! И ти ме предаде, също както Гадняра и останалите!

Джейк наклони тяло напред и се стрелна във въздуха точно когато Базилиск се изправи на крака. Момчето се заби в противника си с такава сила, че го повдигна от земята. Двамата полетяха през залата и се залепиха в напуканата стена с мощта на пневматичен чук. Джейк стъпи на крака. Базилиск бе смазан, но вдлъбнатината, която бе направил при удара си в стената, го задържаше изправен. Джейк прибра острите си нокти и вдигна юмрук, готов за удар.

— Това не е начинът, Хънтър! — извика Хамелеон и тежко се изправи. — Ако го убиеш, няма да постигнеш нищо.

— Поне ще се почувствам изключително добре. А ти си следващият!

— И така ще оставиш ядрената сонда да действа. Единственият начин да оцелееш, е като я спреш. Нямаш време да убиваш когото и да било.

Джейк се замисли. Хамелеон беше прав и току-що беше спасил живота на Базилиск. С внезапно изпращяване парче от тавана над тях се откърти. През дупката се процеди лава, подобна на огнен водопад. Въздухът затрептя от огромната горещина и разтопената скала оформи преграда между Джейк и Хамелеон.

— Нямаме време за това, Хънтър. Никой не е защитен от изпепеляващия ефект на лавата! Дори и ти!

Залата се разтресе по-мощно, а лавата започна да се разстила по пода като гъста овесена каша. Джейк присви очи и ги обърна към супергероя.

— Не сме приключили, Хамелеон.

След това се втурна към вратата.

Тичането в права линия бе почти невъзможно: базата се тресеше толкова силно, че Джейк подскачаше между стените на коридора на път за пещерата.