Анди Бригс - Съветът на злото

Там бе същинска пещ. Стената отсреща бе нажежена до червено от магмата, която течеше под тънката каменна кора. Бе въпрос единствено на време стената да поддаде. През пукнатините на тавана вече се процеждаха тънки струйки лава. Разтопената скала бавно се плъзгаше към голямата дупка в пода, оставена от ядрената сонда. Джейк прозря, че ако лавата стигне до дупката преди него, няма да успее да влезе и да спре сондата. Яростният му изблик срещу Базилиск му бе струвал ценни мигове и вече не можеше да си позволи повече колебания. Той отскочи и се гмурна с главата надолу в тунела на сондата.

В тунела почти нямаше място за маневри, а при минаването си сондата бе нагорещила стените до червено. Джейк се стрелна през празната магмена камера, чието съдържание бе бликнало навън, и се шмугна в дупката на отсрещната й стена. Машината бе набрала скорост и дълбаеше все по-навътре в горещата скала. Джейк активира острото си зрение и зърна сондата далеч пред себе си. Горещината дразнеше кожата му и се просмукваше през дънките му. Джейк беше като във фурна. Можеше да активира радиоактивната си способност и да стане неуязвим за горещината, но рискуваше да не успее да хване сондата и да я спре, тъй като ръката му просто щеше да премине през металната й обшивка.

Сондата вече бе само на няколко метра под него. Джейк ловко се завъртя и падна на крака, след което възседна ядрената бомба, прикрепена в средата. Техниците на Базилиск бяха съобразили да прикрепят електронен брояч към бомбата.

Оставаше му малко повече от минута.

— Как се обезврежда ядрена бомба? — изрече той гласно. После си спомни жичката, която бе дръпнал Базилиск. Пръстите му се устремиха към единствените две жици, които свързваха сондата с бойната глава. Когато ги разгледа, го обзе отчаяние.

И двете бяха черни. Тоест червената и синята жички изглеждаха еднакви през суперзрението му. Сякаш бе далтонист.

— По дяволите! — изруга Джейк и се опита да изключи способността си. Без успех. Ако избереше погрешната жичка, бомбата щеше да избухне между краката му.

Обви бойната глава с ръце и дръпна. Металните скоби, които я държаха, проскърцаха, но не я пуснаха. Джейк дръпна отново, но краката му трепереха от непрекъснатото спускане надолу. Все едно се опитваше да вдигне нещо в носещ се шеметно надолу асансьор.

С последна вибрация сондата нахлу в огромна подземна пещера и се понесе свободно през пространството с Джейк върху корпуса й.

По дъното на пещерата течеше плътна река от магма, която влизаше през отвор от едната страна и излизаше през друг отсреща с грохот, от който ушите му заглъхнаха. Всичко наоколо бе осветено от пъкленото червено сияние на разтопената скала; неимоверната горещина започна да пари по кожата му и обгори веждите и косата му. Добре, че термощитовете на сондата омекотяваха горещината — Джейк бе сигурен, че иначе щеше просто да се изпържи до смърт. В носа му нахлу кисела миризма и той усети, че от ноздрите му рукна кръв от жегата.

Без да се замисля, той полетя във въздуха над сондата и я хвана под себе си над магмената река. Благодарение на изключителната си сила не изпусна машината, но тя не беше достатъчна, за да я повдигне.

Беше в безизходица.

Ако пуснеше ядрената сонда в магмата, тя нямаше да се стопи — щеше да продължи пътя си надолу, но Джейк нямаше да може да я последва. В същото време обаче не му достигаше сила да я изтегли нагоре.

Джейк погледна брояча и потисна пристъпа на паника. Промуши ръка под главата и щом пусна другата си ръка, тежестта на цялото устройство го повлече към сигурна смърт.

Джейк извади ноктите си и замахна яростно към металната скоба, която държеше главата. Разлетяха се искри и Джейк се почувства, сякаш бяха изтръгнали ноктите от пръстите му. Погледна надолу и откри, че все пак е успял да отчупи парче метал. Сондата се снижи, върхът й докосваше повърхността на магмата.

Очите на Джейк смъдяха от горещината и от дима. Замахна отново и една от скобите се счупи. Сондата се спусна още по-надолу и към него се понесоха пръски разтопена скала. Една капчица се лепна на подметката на ботуша му и гумата се стопи със съскане.

Джейк вече бе само на половин метър над магмата. С всички сили замахна към оставащата скоба. Ноктите му разкъсаха метала и сондата падна в огнената течност с плясък.

Вече с по-малко тегло Джейк се изстреля нагоре като тапа, стискайки бойната глава под мишница. Стените на тесния тунел профучаха покрай ушите му. В дупката на пода на хангара над него вече се процеждаше лава.