Анди Бригс - Съветът на злото

Хамелеон отскочи от машината в момента, в който Джейк я блъсна с ръце с такава сила, че разби покрива и новите му нокти го раздраха като хартия. Хамелеон се оттегли на стената като гекон.

Базилиск се въртеше в другата част на хангара, като се опитваше да приклещи Хамелеон между себе си и Джейк.

— Нямаш никакъв шанс, гущероподобно! Момчето е по-могъщо, отколкото си мислиш. И те иска мъртъв!

— А аз искам теб мъртъв. В какво затруднено положение сме! — дойде отговор от тъмнината. Висящите прожектори заслепяваха Базилиск и той не можеше да види зад тях. — Всъщност, аз спасих семейството ти, Хънтър — продължи Хамелеон. — Спасих ги от жестоката скръб, която щеше да им причиниш. Благодарение на това, което направих, те са по-щастливи!

Джейк се взираше в скайкара и се чудеше с какви и с колко суперсили го бяха заредили, докато е бил в безсъзнание. Но подигравките на Хамелеон бързо го върнаха към действителността точно когато Базилиск изстреля един взрив към тъмнината отгоре.

Скалата избухна, но отблясъкът беше достатъчен да освети Хамелеон, който бе достигнал дебелия кабел, захранващ всеки от мощните прожектори на тавана. Героят скъса кабела в заря от искри и целият хангар потъна в тъмнина и тишина.

Очите на Джейк доловиха слабия сноп светлина, идващ от отворения тунел над тях, през който надничаше мъждукащата луна.

После стаята се изпълни с призрачно зелено сияние, или поне така си помисли Джейк първоначално. Напомняше му на онези репортажи по новините, при които използваха камери за нощно виждане. Беше същото усещане, което беше изпитал в Русия. Сега виждаше Хамелеон, който висеше надолу от тавана като пулсираща маса от електронни заряди. Героят изпъкваше в тъмнината като ярка звезда в ясна нощ.

Джейк виждаше в другия край на пещерата и Базилиск да опипва в тъмнината с протегнати ръце, въпреки неоновия блясък на очите му, който несъмнено всеки забелязваше. Хамелеон със сигурност го беше разпознал, защото се втурна по тавана и се приготви да се стовари върху нищо неподозиращия злодей.

— Базилиск! Над теб! — извика Джейк.

Базилиск чу думите му и без да се замисли, изстреля слепешком един енергиен заряд нагоре. Изстрелът уцели над главата му и Хамелеон падна от тавана. Строполи се непохватно на пода и се търкулна под една маса в момента, в който парче от тавана се отцепи и раздроби поредния работен плот.

Джейк видя, как външността на Хамелеон се промени отново, гущеровата кожа се превърна в дрехи и той доби вида на млад чернокос мъж. Джейк предположи, че това беше естественият му вид, а превъплъщението в гущер беше само една от многобройните му сили. Хамелеон се огледа и зърна Джейк. Той също можеше да вижда в тъмното.

Вдигна ръце с ръмжене и запрати по Джейк огнено кълбо, което освети пещерата с трептяща оранжева светлина. Джейк се наведе зад скайкара точно когато кълбото го помете с разрушителна мощ. Машината полетя към момчето и го притисна към стената. Проблясъкът на пламъците възвърна на Джейк нормалното зрение и даде възможност на Базилиск да се ориентира. Той се завъртя и изстреля енергиен залп по пода и го раздроби под краката на Хамелеон. Героят отхвръкна назад. Краката му се извиха над главата и той се строполи тежко върху плота, който се разцепи на две от силата на удара.

— Ще умреш точно както твоята партньорка! — изрева Базилиск. — Но преди това може да погледаш разгръщането на плана ми със съзнанието, че не можеш да го спреш!

Джейк изпъшка и се отблъсна от стената, избутвайки скайкара, който се претърколи настрани със скриптене. Машината избухна в пламъци и изпълни пещерата с мъждива светлина. Джейк усети, че мускулите на ръцете му се надуха мощно и ноктите му се прибраха в пръстите. Реши, че сигурно притежава невероятна сила, щом беше отместил тежкия скайкар.

Огледа се из помещението и прецени ситуацията. Хамелеон лежеше по гръб сред отломките от плота и изглеждаше зашеметен.

Базилиск се интересуваше повече от речта, която произнасяше пред героя, отколкото от убиването му. Той задейства малкия контролен панел отстрани на ядрената сонда. Машината забръмча. Лазерите се активираха и озариха с проблясване купола от вътрешната страна, фокусирайки енергията си върху прозрачната му повърхност. Куполът започна да свети, а силно загрятият въздух около него се превърна в мъгла.

— Какво правиш? — изкрещя Джейк. — Това не е според плана!

Джейк беше погълнат от действията на Базилиск и никой от двамата не забеляза Хамелеон, който се размърда и потърка чело, а после се подпря на лакътя си.