Анди Бригс - Съветът на злото

— Все още не мога да разбера какво общо имам аз?

— Ти беше една от причините да напусна, Хънтър. — По лицето на Джейк се изписа изненада, последвана от пронизителния кикот на Базилиск. — Известен ли ти е терминът микрофония — когато микрофон или китара са разположени срещу колоната, в която са включени, се получава пронизващ ухото звук? Става така, защото същият сигнал се върти в кръг. И при всеки цикъл се произвежда изкривена версия на оригинала.

Любимата група на Джейк „Айрънфист“ постоянно използваше микрофония. Китаристите им винаги позираха пред огромни тонколони. Но той още не разбираше каква беше връзката.

— Виж какво, стига си ми говорил с недомлъвки, просто ми кажи.

— Част от теб вече е във Villain.net и чрез свалянето оттам ти си създал постоянен цикъл на усилване на суперсилите си.

Джейк се озадачи още повече.

— Как може да съм част от уебсайт, който никога не съм виждал? Това е лудост!

— Аз участвах в създаването на Villain.net. За твое съжаление ти и аз имаме нещо общо — нашето ДНК.

— Невъзможно!

— Повярвай ми. Двамата с теб сме свързани по начин, който ще те изуми.

— Свързани? — извика Джейк поразен.

Цялото помещение се разтресе. От тавана започнаха да падат камъни и мебелите заподскачаха по пода. Джейк първо помисли, че вулканът изригва, но после прозвуча аларма и гласът на един от техниците се чу по аудиоуредбата.

— Нарушители в базата! Нарушители в базата! Нападат ни!

Базилиск го поведе през поредица коридори, непознати на Джейк. Момчето се обърка напълно и се изненада, когато внезапно се озоваха в хангара. Скайкарът стоеше точно пред тях и отчасти закриваше гледката им към ядрената сонда в центъра на пещерата.

Трима техници, все още облечени в бели престилки и с картечни пистолети „Узи“, се бяха снишили зад сондата. Изстрелваха порой от куршуми из хангара, като внимаваха да не уцелят ядрената бойна глава, която сега беше монтирана върху сондата. Мишената им се криеше зад купчина метални кутии. Силният шум от отривистата стрелба, както и парчетата камък, които падаха от стените, напомниха на Джейк, че това са смъртоносни куршуми.

— Покажете се! — извика Базилиск.

Два сребърни енергийни снаряда се изстреляха иззад кутиите и поразиха двама от стрелците. Фино кристално покритие обгърна мъжете и ги замрази на място — единия с куршум, висящ на половината път от цевта, сякаш беше залепнал в смола.

Джейк инстинктивно се наведе зад скайкара, по който, както забеляза, имаше допълнителни поражения от битката.

— Супергерой! — озъби се Базилиск. Той вдигна ръце и изхвърли мощен енергиен заряд от пръста си. Купчината кутии изригна в пламтящи шрапнели, които отскочиха по стените.

— Не е просто някой супергерой, Базилиск!

Джейк чу ахването на Базилиск, преди самият той да разпознае гласа. Само мисълта за името накара кръвта му да закипи.

— Хамелеон! — изрева Базилиск.

— Време е за разплата! — изсъска безплътният Хамелеон.

В помещението се възцари тишина. Оцелелият техник свали оръжието си и нервно попи потта от челото си, докато се взираше в сенките. Джейк забеляза другите двама техници проснати на пода. Не дишаха. Явно дори и моралът на супергероите се променяше, когато трябваше да се премахнат възможните заплахи.

Базилиск се приближи бавно към купчината натрошени кутии, като се взираше в тъмнината за някакъв знак от натрапника. Внезапно настана суматоха и Хамелеон се втурна покрай злодея и смъкна качулката от главата му. Джейк едва успя да зърне, че героят е във формата си на влечуго и запълзя нагоре по стената към тъмния таван, заобикаляйки кръглия изход.

Любопитството прехвърли погледа на Джейк към Базилиск, който си слагаше качулката. За миг мярна бледа глава със стоманени пластини, прилепнали към кожата.

Вниманието на Джейк бе привлечено от нова стрелба — техникът с узито стреля по сянката, която профуча по тавана. Мъжът беше поразен от сребърен взрив, който го замрази като манекен. Сега Джейк забеляза, че нападателят е точно над главата му. Оттам се спусна на покрива на скайкара, който се сплеска под тежестта му точно под носа на Джейк.

Джейк погледна жълтото люспесто лице на Хамелеон, който се взираше в него.

— Казах ти, че не можеш да ми избягаш, Хънтър!

— Защо да бягам, когато искам да те убия за това, което направи с родителите ми? — изсъска Джейк с такава злоба, че Хамелеон се поколеба. Инстинктите за оцеляване в училищния двор надделяха и Джейк замахна с надеждата да изстреля енергиен заряд към изрода. Той обаче усети болка във върховете на пръстите си и от тях започнаха да никнат нокти като на котка.