Анди Бригс - Съветът на злото

— Моята роля? Използвал си ме. Всичко е блъф, нали, за да можеш да си го върнеш на Съвета?

— Ти си много специален, Джейк. Свързан си с всичко това по начин, който още не можеш да разбереш.

Джейк насочи поглед към Базилиск. Вбеси се, че все още му говори уклончиво.

Усети как през него премина приток на енергия и осъзна, че имаше сили. Навярно ги бяха свалили в него, докато е бил в безсъзнание. Може би затова се беше почувствал по-добре? Ако Базилиск не започнеше да му дава отговори, щеше да ги изкара от него насила.

— Най-добре започни да ми обясняваш! — каза Джейк заплашително.

— Господин президент?

Президентът на Съединените щати престана да почиства трохите и шоколадовите петна от понички по разузнавателния доклад в ръцете си. Секретарката му беше влязла в Овалния кабинет и кършеше нервно ръце. Президентът облиза пръстите си, след което свали очилата си и разтърка уморените си очи. Дали беше късно през нощта, или пък рано сутринта? Единственото, което виждаше през прозореца, беше потъналата в тъмнина градина на Белия дом.

— Да? — каза той с надеждата, че тя ще му предложи нова кана кафе и още понички. Нуждаеше се от нещо да го държи буден.

— Получихме кодирано обаждане от Блюстителите.

Президентът въздъхна. Когато пое работата, детето в него очакваше с нетърпение да чете държавни тайни, които обикновените хора никога нямаше да узнаят. Надяваше се, че най-после ще разбере дали правителството пази някъде на склад скрити документи за извънземни и летящи чинии. Това, което не беше очаква да открие, бе цяло звено в правителството, посветено на работата и укриването на съществуването на супергерои и суперзлодей. Глобалната общност беше преценила, че хората не трябва да узнават подобни неща, така че работеше в близко сътрудничество с правоохранителните органи по света за покриването на суперпроявите и замаскирането им като терористични заплахи или дело на обикновени престъпници. Така директната реакция на дадено правителство срещу заплахите на суперзлодеите ставаше много трудна. Тук се намесваха Блюстителите.

Формирани първоначално от Обединените нации, те бяха по съществото си тайна армия елитни войници от целия свят, чиято задача беше да държат под контрол суперзлодеите и прекалено фанатичните супергерои. Тъй като самите Блюстители нямаха право да притежават суперсили, разчитаха на последните технологии и съдействието на правителствата, както и на супергероите, които се бореха с престъпността всеки ден.

Президентът не обичаше да се занимава с Блюстителите, отчасти защото те не бях под негов пряк контрол, и отчасти защото смяташе, че те имат прекалено много власт. Тайно лобираше да им бъдат наложени по-големи ограничения. Пресегна се за телефона и хвърли многозначителен поглед на секретарката си.

— Мисля, че е време за още кафе. — Секретарката се усмихна нервно и бързо излезе. Той вдигна слушалката към ухото си и се облегна в луксозния си кожен стол. — Президентът слуша.

— Господин президент — обади се гласът отсреща. Беше с приятен шотландски акцент, което се хареса на президента. — Събрахме надеждна информация за инициатора на последното искане и неговото местонахождение. В момента ви изпращаме данните.

Президентът се протегна към компютъра на бюрото си. Вкара шестнайсетцифрена парола и след секунди влезе в програма, която дешифрираше постъпващата информация. Появи се видеоклип с исканията на терориста без звук.

— И картината, и звукът са променени — продължи гласът. — Но посредством сложен процес на възстановяване на използваните алгоритми, получихме следното.

Пикселизираният образ се размести. Милиони малки пиксели се наместиха на правилните позиции като бързо подреждащ се пъзел. За секунди се оформиха лицето на младо момче с бледи черти и стърчаща руса коса. Президентът си пое дълбоко въздух.

— Той е само дете! Не може да е вярно!

— Уверяваме ви, че е. От атаката в Индия следим тази нова заплаха. Хамелеон го откри.

Появи се снимка на момчето заедно с резултатите му от училище, които, както забеляза президентът, бяха слаби, и името: Джейк Хънтър.

— Той има славата на създаващ проблеми — продължи гласът, — но не и в такива размери, разбира се.

Президентът се загледа в семейната снимка, кацнала на ръба на бюрото му. Погледът му се спря на лицето на дъщеря му и по устните му премина усмивка. Беше жива благодарение на Хамелеон. Щом този супергерой беше събрал информацията, то тя беше надеждна.