Анди Бригс - Съветът на злото

Джейк предпазливо се приближи към него и тихият шум от въртенето му го накара да замръзне. Звукът беше като от въртенето на малка камера. Беше един от онези сензори за движение, за които го беше предупредил Базилиск. Бяха проектирани да улавят измененото ДНК на суперите, така че не се задействаха от всяка птичка, която минаваше.

Джейк съжали за непохватността си. Сега Блюстителите знаеха, че е тук. Не разполагаше с много време.

Побутна задната врата, но тя се оказа заключена. Това си беше неговият дом, но все пак действаше предпазливо. Покатери се на верандата, открехна съвсем малко прозореца на спалнята си и се промъкна вътре. Отне му няколко минути да нагоди очите си към тъмнината и тогава усети студени тръпки по цялото си тяло.

Стаята беше празна.

Всичките му вещи бяха изчезнали. Плакатите, компютъра, Xbox-а, дори огледалото, облепено със стикери и пощенски картички. Стаята миришеше на прясна боя. Сякаш някой е искал да изтрие всякаква следа от него.

На долния етаж се чуваше откъслечна музика и смях от телевизора. Той се промъкна отново на площадката и пъхна глава в стаята на сестра си. Беше разхвърляна както обикновено.

Дъските на пода пукаха под тежестта му, докато се промъкваше на долния етаж. В дневната родителите му гледаха телевизия в компанията на чаша вино. Бет седеше с вдигнати крака на фотьойла и четеше книга. Дълбокият смях на баща му го успокои, че всичко е наред.

— Здравейте — каза той нервно.

Никой не помръдна. Явно му бяха много ядосани, за да го игнорират по този начин. Той влезе в стаята.

— Върнах се!

Отново никаква реакция. Джейк се засегна. Нарочно застана между родителите си и телевизора.

— Здравейте? Прибрах се! Синът ви се завърна!

Коремът на баща му се разтресе от смях на някаква глупавата шега от комедиен сериал. Джейк се намръщи — нещо не беше наред. Той размаха ръце пред лицата им и забеляза, че израженията им се изцъклиха, сякаш се опитваха да фокусират някъде зад него. Бет вдигна очи.

— Кога ще дойде тази пица? Умирам от глад.

— Не след дълго, предполагам — отвърна майка им.

— Какво става? — попита Джейк. — Не съм невидим. Знам, че ме виждате! Ехооо!

Пренебрежението им беше толкова обезсърчаващо, че Джейк бутна една снимка от полицата над камината в безсилието си. Тя се разби на пода, но никой не обърна каквото и да е внимание. Джейк тъкмо щеше да се разкрещи, когато забеляза снимката. Беше направена по време на семейна ваканция преди около пет години. Беше една от малкото снимки, на която бяха всички.

Само че сега Джейк липсваше.

Той се втренчи в снимката. Някой го беше премахнал напълно. Знаеше, че е постижимо с добра компютърна програма, но да види резултата беше ужасяващо. Джейк се вцепени и гърлото му внезапно пресъхна. Хвърли един последен поглед към семейството си и хукна към кухнята за чаша вода. На вратата се звънна и той чу, че Бет скочи от мястото си.

— Пицата!

Джейк попи потта, която внезапно беше избила по челото му. Хамелеон беше виновен за всичко. Той, Блюстителите, някой друг — всичките бяха едни и същи. Така наречените добри в момента бяха лошите в представите на Джейк. Той се огледа в кухнята и с изненада забеляза наполовина пълните чинии на масата. От храната излизаше пара, което означаваше, че беше още топла.

Джейк се намръщи. Защо тогава бяха поръчали пица?

Трополенето на тежки ботуши в коридора отговори на всичките му въпроси. Блюстителите бяха пристигнали. Беше нещо повече от контрол над съзнанието. Джейк беше убеден, че родителите му нямаше да видят тежковъоръжените войници, така както не виждаха него.

Той хукна към задната врата. Ключът беше на обичайното си място в ключалката, но пръстите му загребаха само въздух. Погледна назад и видя, как двама Блюстители избутаха нищо неподозиращата Бет и спринтираха към него, хванали здраво оръжията си с двете ръце. За щастие коридорът беше прекалено тесен, за да минат двамата яки мъже с оръжията си.

Базилиск беше обяснил на Джейк, че тялото му нямаше да понесе още суперсили толкова скоро след последната партида, така че в момента той беше напълно безсилен. Джейк не се поколеба — грабна един от кухненските столове и го запрати срещу стъклата на задната врата, след което прескочи през разбитата й рамка.

Падна на тревата и се отъркаля в късчета счупени стъкла, които се врязаха дълбоко в ръцете и краката му. В момента, в който се изправи, задната врата се взриви от яростна стрелба — големокалибрените изстрели надробиха останките от масивното дърво.