Анди Бригс - Съветът на злото

— Мога да ви унищожа всичките. Спестете ми времето.

Хор от писъци се разнесе от панела на стената. Джейк чу думите „наглост“ и „предател“. Базилиск се разхили, развеселен от реакцията.

— Всички до последния сте страхливци. И се чудите защо се отделих.

— Ние те изхвърлихме ! — напомни му женски глас.

— Не, напуснах, преди да успеете да ме изхвърлите.

Джейк се намръщи. Спомни си пояснението на Базилиск, че Съветът е управително тяло, чиято цел е да контролира злодеите. Значи Базилиск вече не беше член? Дали беше извън закона? Джейк се опита да проумее идеята за престъпник, който нарушава собствените престъпни правила. Черно-бялата представа на Джейк за света би го определила или като един от добрите, или като най-лошия престъпник от цялото сборище. Но през последната седмица беше разбрал, че подобни крайни мнения не означават нищо. Истината винаги беше нещо доста сложно.

Джейк не се смяташе за зъл човек, но пък току-що беше закупил атомна бомба, и то, както предполагаше, от руската мафия. Изведнъж случайното подпалване на класната стая му се стори като дребно хулиганство.

— Правилата ви са остарели! — размаха юмрук към екрана Базилиск. — Нямате представа какъв потенциал има това момче! Много повече, отколкото може да измери един прост, диагностичен онлайн тест.

Настана минута мълчание, през което време фигурите от екрана си мърмореха помежду си. Единствените думи, което Джейк долови, бяха „аномалия“, „генетично съответствие“ и „опорочаване на базата данни“. Изобщо не разбираше за какво става дума. Женският глас се обади отново.

— Докато провеждаме по-нататъшно разследване на ситуацията, не трябва да се възползваш от него и трябва да ни се предадеш.

— Не — извика Базилиск. — Задействани са планове, които дори вие не можете да спрете!

— Заговорът ти е твърде краен, Базилиск — обади се нов гъргорещ глас. — Сметките ти са криви и поставяш света в недопустима опасност. Рискуваш да унищожиш живота ни, а по този начин и собствените си съюзници!

Джейк видя, как Базилиск сви юмруци и раменете му се повдигнаха от гняв.

— Вие не сте ми никакви съюзници! Съветът е архаичен и отслабва все повече!

Джейк се замисли, че ако планът на Базилиск беше наистина толкова ненормален, че да заличи живота на земята, то той по съществото си беше самоубийствена мисия. Следователно и Базилиск, и Джейк щяха да умрат.

И семейството ми… и Лорна , добави тънък глас дълбоко в съзнанието му — гласът на съвестта, който не беше чувал от много дълго време. Той взе решение да си отиде вкъщи и да ги види веднага щом говори с Базилиск.

Гласът на Базилиск се извиси, изпълнен с ярост.

— Расте ново поколение, което ще види края ви! И аз ще поведа тази революция! — той натисна един бутон на контролния панел и всички екрани угаснаха.

Джейк се напъха още по-навътре под бюрото и се надяваше, че не са го видели да подслушва. Базилиск се завъртя на пети и се отправи към кабинета отстрани. Едва когато вратата се затвори, Джейк изпусна дълбоко въздух.

Осъзнаваше, че е загазил много и разбираше, че единственото правилно нещо беше да предаде Базилиск на властите. Но кога Джейк Хънтър беше вършил нещо правилно? А и сега той беше въвлечен в цялата тази лудост. Нямаше начин сам да се откаже от цялата работа.

Той излезе изпод бюрото и седна на един въртящ се стол. Очите му натежаха и той ги затвори. Подпря глава на ръцете си и се размисли върху последните събития.

Базилиск се беше опълчил директно срещу Съвета. Беше казал, че те скоро ще изчезнат и сега Джейк си спомни уродливия Доктор Темпест да казва, че всъщност е било за добро, че Базилиск се беше отцепил. Джейк беше чувал израза „непредвидим като времето“ преди и в този случай му се струваше подходящ.

По някаква причина Съветът знаеше за Джейк и беше настроен срещу него. Честно казано, Базилиск го беше защитил. Главата му пулсираше от нарастващото главоболие, докато се напрягаше да разсъждава разумно.

Така наречените му приятели не се бяха опитали да го защитят. Напротив, и тримата бяха използвали първата възможност да го предадат. Това правеше ли Базилиск негов приятел? В неговите представи приятелите се лъжеха един друг през цялото време, но все пак си оставаха приятели. И въпреки че планът на Базилиск беше абсурден, Джейк изобщо не го сметна за толкова опасен. Базилиск не беше самоубийствен тип и очевидно имаше идеи за бъдещето — щеше да поведе новото поколение. Ако земята можеше да се разклати от някаква експлозия, то тя щеше да е унищожена още преди години.