Анди Бригс - Съветът на злото

Ръцете на Рубен се вдигнаха рязко нагоре и той се огледа с ужас.

— Не стреляйте! Не стреляйте! Нямах представа кой е той?

На площадката проехтя глас по усилвател.

— Базилиск, слез на платформата и сложи ръце на тила!

Базилиск беше заобграден. Той падна на колене. Блюстителите, облечени от глава до пети в черно, пристъпиха по-наблизо, без да отместват оръжията си от мишената.

— Всичко приключи, Базилиск — изръмжа мускулест китаец с черни сержантски нашивки на ръкава си. — Предадоха те собствените ти хора. Това сигурно трябва да е първият път, когато Съветът ни се обажда с добри новини. Трябва да си направил нещо наистина безумно, че да ги ядосаш. Остров Диабло те очаква. Една приветлива и удобна килия само теб!

Базилиск наведе глава и видя Рубен, който се оглеждаше наоколо като животно в капан.

— Най-добре залегни на платформата — прошепна му Базилиск. Рубен го погледна въпросително. — Направи го… Веднага!

Ужасът от случващото се беше накарал краката на Рубен да омекнат, така че не му беше трудно да се строполи по лице. В момента, в който беше на земята, Базилиск се хвърли към краката му.

— Днес, господа, няма да дойда с вас. Имам друг ангажимент.

Както беше предположил, Блюстителите се поколебаха дали да стрелят. Бяха в кръг около него и рискуваха да застрелят колегите си отсреща.

— Застреляйте го! — извика сержантът, а Базилиск разпери ръце.

Снайперистите първи откриха огън. Куршумите минаваха право през злодея, сякаш беше фантом и отскачаха от площадката. Блюстителите около него се прицелиха внимателно и стреляха. Изстрелите отново минаха през него, без да го наранят. Един от куршумите на войниците закачи ръката на колегата му отсреща и бликна кръв.

От тялото на Базилиск изригна ослепителна светлина и кожата му се напука, сякаш беше от гипс. Войниците закриха очи. Рубен покри главата си с две ръце…

Базилиск експлодира.

В различни посоки се разхвърчаха стрелички, които уцелиха всички Блюстители. Те се врязаха в краката на някои от тях и ги повалиха на платформата в агония, преди отровата на върховете им да подейства. Други се олюляха на ръба и паднаха от трийсет метра височина в залива. Стреличките уцелиха дори снайперистите, които бяха високо на мостика и те се сгромолясаха с тъп звук върху платформата.

Всичко приключи за секунди.

Рубен надникна изпод ръцете си. Всички около него бяха покосени. Чу стенания, но беше убеден, че повечето са мъртви.

Базилиск политна от скривалището си под площадката и се приземи на платформата със силно тупване.

Вдигна някакво малко, кръгло устройство, което лежеше пред Рубен. Натисна един бутон и във въздуха се появи призрачен негов триизмерен образ, който веднага изчезна.

— Холографска примамка — каза Базилиск с нотка на гордост. — Не е зле, а?

Беше се скрил под площадката и беше оставил образа да заеме мястото му, в случай че бъде предаден. Беше предвидлив ход. Щеше да се разправи с Темпест съвсем скоро, но в момента имаше по-важни планове.

Гласът на Рубен потрепери.

— Ти… ги уби?

— Имаха лош ден. Стрелички с отровни върхове. Щях да им сложа експлозиви, но цялата петролна платформа щеше да се взриви до небето. Това щеше да привлече твърде много внимание.

Рубен усети силно стискане около китката и беше изправен на крака.

— Беше ти платено за услугите. Те започват сега. Тръгваме!

Рубен все още беше объркан. Огледа се за приближаващ хеликоптер.

— Как?

— Ще се телепортираме. Чувството е много неприятно — подхвърли Базилиск с весела нотка.

Цялото тяло на Джейк се напрегна и той се обърна. Големия Тони вече беше вдигнал ръце във въздуха и трепереше едновременно от студ и страх. Млад мъж малко над двайсет, с бледо лице и мастиленочерна коса, ги гледаше невъзмутимо. Видът му беше непознат, но гласът на Хамелеон не можеше да бъде сбъркан.

— Не можа ли де си избереш не толкова грозно лице? — попита Джейк с по-твърд глас, отколкото го усещаше.

— Какъв си шегаджия, Хънтър. А като си помисля, че майка ти те намира за чаровен.

— Майка ми? Само да си…

— Не си в позиция да ме заплашваш. Посетих семейството ти. О, не се безпокой, те са много добре. Всъщност те са по-добре сега, когато нямат безразсъден, арогантен син, за когото да се притесняват.

Джейк си прехапа езика. Въвличането на родителите в спора беше стара психологическа игра от училищните дворове, която винаги дразнеше децата. Знаеше, че не трябваше да вярва на нито една негова дума.