Анди Бригс - Съветът на злото

Вътре имаше черна раница. Джейк внимателно дръпна ципа и двамата с Големия Тони дълго се взираха вътре. Бомбата беше с формата и размерите на футболна топка с няколко щифта, които излизаха от нея и я крепяха да не се преобърне. От едната страна имаше изход, където най-вероятно се включваше детонаторът. Нямаше електронен екран с модерен брояч, както бяха виждали по филмите. Едно нещо беше ясно — отстрани на устройството имаше познат жълт предупредителен знак, изобразяващ три триъгълника, излизащи от малък кръг: символа за радиация.

Джейк току-що беше купил атомна бомба.

След това познат шепнещ глас, идващ изотзад, го накара да изпита ужас.

— Горе ръцете, Хънтър! Или този път няма да ти се размине!

Оранжевото слънце стоеше на хоризонта като презряла кайсия. Огромно на фона на пустинята, то потъна зад пясъчните дюни на Обединените арабски емирства и на още по-далечната Саудитска Арабия. Базилиск не съзерцаваше небесното шоу, а извисяващата се петролна сонда, която стоеше в спокойните води на Персийския залив. От комина излизаше огнена струя — гореше отпадната газ и служеше за светлинен сигнал.

Базилиск прелетя ниско над водата. Трябваше да се приближи до платформата крадешком, тъй като въоръжени кораби постоянно патрулираха във водите за пирати и терористи. На този етап от операцията той не искаше да възникнат никакви проблеми и затова сам беше поел вероятно най-опасната част от плана. Ако Доктор Темпест го беше предал, то Блюстителите биха нападнали именно тук. Единственото, което Хънтър трябваше да направи, беше да плати на руската връзка и да се върне в базата с бойната глава. Това си беше почти като да отиде до магазина за сладки.

Видя пред себе си площадката за хеликоптери, която се подаваше отстрани на сондата. Спусна се близо до масивните стоманени подпори на конструкцията, след което се издигна вертикално и се приближи към площадката за кацане отдолу.

Рубен Карлис беше холандски учен, специалист по дълбоко сондиране. Той беше планирал и водил много успешни операции за големи петролни компании по света и имаше репутацията на човек, който можеше да дълбае във всичко. С него се беше свързал мистериозен човек, който беше склонил да плати неприлично голяма сума за услугите му с единственото условие да запази съществото на работата в тайна. За него това не беше проблем — повечето си сделки на Рубен сключваше под булото на секретността. Сондирането за петрол и газ беше безскрупулен бизнес за милиарди долари.

Той крачеше напрегнато напред-назад до затворената врата на асансьора, който водеше към основните платформи на петролната сонда. Жегата беше задушаваща и той беше само по риза с къс ръкав и бермуди, които стигаха до кокалестите му колене. Беше притиснал кожена чанта към гърдите си и наблюдаваше небето. Не виждаше никаква следа от хеликоптера, който трябваше да го вземе. Той сведе поглед и с изумление установи, че Базилиск се издигаше от едната страна на сондата като ангел на смъртта със скръстени ръце и веещо се наметало. Здрачът затъмняваше още повече силуета му и единственото, което Рубен видя, беше чифт светещи, електриковосини очи.

Логическият ум на Рубен се мъчеше да проумее как мъжът пред него очевидно летеше. Не ставаше дума за някакви жици, а пък човешкото летене просто не беше възможно. Навярно беше някаква сложна оптическа илюзия. Но за какво му беше всичко това?

— Рубен Карлис, ела с мен!

Рубен се огледа объркано. Къде трябваше да ходи? Моментално стана подозрителен дали не беше някаква клопка.

— Първо възнаграждението ми.

— Преведено е директно в швейцарската ти банкова сметка според инструкциите. Ако трябва, провери, но побързай.

Рубен не изпускаше нито за миг от поглед фигурата, която се носеше по невъзможен начин във въздуха около площадката за кацане. Протегна се към чантата си и извади мобилния си телефон. Набра един от запаметените номера, насочен към автоматизираната система на банката. Вкара номера на банковата си сметка и паролата и един механичен глас потвърди, че балансът по сметката му се е увеличил значително. Той затвори и се обърна към Базилиск с преоткрито уважение.

— Значи имаме законна сделка! Благодаря. Как ще пътуваме?

Хор от мощни звуци клик-клак привлече вниманието им. Той беше произведен от зареждането на двайсет далекобойни пушки. Рояк от червени точки обсипа Базилиск — мерниците с лазерно насочване на Блюстителите, които се материализираха около площадката за кацане. Петима от тях бяха заели позиции със снайпери върху мостика на сондата, която се извисяваше над тях.