Анди Бригс - Съветът на злото

Беше избягал от преследвача си, но знаеше, че е въпрос на време Хамелеон да се появи отново. Съжаляваше, че не беше свалил някоя и друга подводна сила, за да избегне преследването.

Реката отново зави рязко наляво и се шмугна под още един мост. Докато се приготвяше да се телепортира, представяйки си подземния хангар на Базилиск, той внезапно усети някаква тежест да тегли крака му и скоростта му намаля.

— Не толкова бързо, Хънтър! Ако ти тръгнеш и аз идвам!

Джейк не можеше да се телепортира заедно с героя, който го държеше, защото така щеше да го отведе право в тайната главна квартира. Всъщност откъде Хамелеон знаеше, че възнамерява да се телепортира. Да не владееше телепатия?

— Предай се, Хънтър — каза Хамелеон. — Няма да те пусна!

Джейк стовари петата на другия си крак върху пръстите на врага, но сякаш удари върху гума. Хамелеон дори не трепна.

Появи се нов мост, с натоварен трафик и на Джейк му хрумна идея. Смени посоката. Хамелеон се опита да хване Джейк по-здраво с другата си ръка. Героят беше дотолкова решен да се задържи за Джейк, че не забеляза колко рязко бяха слезли надолу.

Джейк профуча над моста с висящия зад него Хамелеон, който едва не се размаза в парапета. Хамелеон въздъхна с облекчение, което бързо се превърна в изумление, когато осъзна, че Джейк летеше ниско над движението по моста. Хамелеон чу настойчивия клаксон на един камион и се обърна точно на време, за да види, как огромното превозно средство с осемнайсет колела го поглъща.

Джейк усети, че Хамелеон разхлаби хватката си и в същия миг чу ужасяващ шум от разбити стъкла. Хамелеон се блъсна в камиона като буболечка. Джейк не забелязваше и следа от героя, само порой от стъкла, посипващи превозните средства от двете страни. Камионът удари спирачки със свистене на сгъстен въздух и стържещия шум на горящи гуми. Пешеходците на моста видяха огромното возило, което застана напречно на десетина коли, а ремаркето му се изви под остър ъгъл.

За щастие вниманието на хората беше приковано към катастрофата и не поглеждаха нагоре. Никой не забеляза, как Джейк се изстреля директно към облаците. Суматохата от трафика и автомобилните клаксони заглуши лекия пукот, когато Джейк се телепортира — без приятелите си, но с атомна бойна глава.

Хангарът беше слабо осветен, когато Джейк се появи. Той се олюля на разтрепераните си крака и внимателно постави раницата на работната маса, за да не я изпусне. Беше убеден, че бомбата нямаше да се детонира от най-малкото почукване, но не знаеше как ще реагира след телепортиране от над десет хиляди километра.

Джейк почака гаденето да отмине и се запъти към коридора, водещ към командния център. Чувстваше се уморен и раздразнен, когато си спомни думите на Хамелеон. Суперглупакът беше говорил с родителите му и Джейк не можеше да се отърси от мисълта, че Хамелеон им беше направил нещо лошо.

Като приближи към командния център, той осъзна, че обичайният шум от оперативната дейност не се чува. Все пак той успя да долови слабо гласа на Базилиск.

Обзет от любопитство, Джейк се промъкна по коридора и замръзна, когато вратата автоматично се отвори. Базилиск стоеше с гръб към него и явно не беше чул отварянето на вратата. На екрана имаше осем отделни изображения и от всяко надничаше различна личност. Джейк виждаше екраните под ъгъл и затова чертите им бяха размити. Все пак забеляза сбирката от странни физиономии. Беше ясно, че които и да бяха на екрана, не бяха доволни от Базилиск, който нервно се местеше от крак на крак. Джейк влезе на пръсти в помещението и се скри под близкото бюро.

— Съветът те предупреди, че това не е препоръчително, Базилиск — избоботи мрачният глас на една от фигурите. — Не че твоето мнение вече има значение. И не съм съгласен. Хънтър надмина твоите предвиждания.

Джейк подскочи, когато споменаха името му. Кои бяха тези хора и защо говореха за него?

— Не си получил одобрение да наемаш помощници! Още повече него! Това е пряко нарушение на правилата на Съвета, а ти продължаваш да просвещаваш момчето!

— Аз вече не съм член на Съвета! Напуснах заради глупавите ви правила!

— Ние те изхвърлихме! Събрали сме достатъчно информация за твоите дейности, за да обосновем нашата намеса.

Базилиск се озъби.

— А, да. Изпратили сте метереологчето да ви свърши работата. Е, провалихте се, а аз ще се разправям с Темпест, щом приключа с всички вас.

— Напразни заплахи! А и Темпест ни свърши добра работа. Докато разговаряме тук, той е на среща за връщането му под крилото на Съвета. Ти си съвсем сам!