Анди Бригс - Съветът на злото

— Момчето добре ли е вече?

Джейк осъзна, че беше само по боксерки. Стисна пръстите на ръцете си, които бяха необикновено бледи. Но въпреки главоболието се чувстваше по-силен. Забеляза изцапаната с кръв метална чиния отстрани. В нея имаше няколко назъбени парчета стъкло. Драскотините по ръцете и краката му вече бяха започнали да избледняват. В едната му ръка беше вкаран кабел, свързан с компютър.

— Ще се оправи — каза лекарката, като наблюдаваше компютърния екран. — Но е забележително, никога не бях виждала такава реакция преди.

Джейк надигна глава.

— Реакция към какво?

Преди лекарката да отвори уста, Базилиск пристъпи напред и направи жест да я отпрати.

— Това е всичко, докторе. Оставете ни!

Тя кимна на Джейк, завъртя се на пети и бързо напусна помещението. Базилиск започна да крачи из стаята.

— Искането ти към света беше доставено — разбира се, анонимно. Нашите техници ме увериха, че лицето ти е било неузнаваемо.

— Страхотно — промърмори Джейк без всякакъв ентусиазъм. Имаше прекалено много въпроси, които се нуждаеха от отговор. — Какво се случи?

— Хамелеон и Блюстителите пристигнаха при родителите ти. Те подозираха, че ще се върнеш, макар че явно не са те очаквали толкова скоро — иначе щяха да се подготвят по-добре. Стигнах при теб, когато ти припадна и се телепортирахме обратно тук.

— Семейството ми… не ме познаха изобщо.

— Съществуват сили, контролиращи съзнанието, които са много по-унищожителни от енергийните светкавици и смъртоносните лъчи. Хамелеон е използвал един друг герой, който чрез телепатия те е изтрил от съзнанието на твоите близки. Дотолкова, че мозъците им отказват да те видят или да приемат твоето съществуване. На практика, направили са те невидим за тях. Видях какво се случи там. Само трябваше да изгорят вещите ти и да те премахнат дигитално от всички снимки.

Джейк се беше втренчил в стената, докато обличаше дрехите си.

— Когато сестра ти отвори вратата, тя наистина мислеше, че е доставчикът на пица. Семейството ти повече никога няма да види нашия свят.

Споменът за празните изражения на родителите му го накара да се почувства зле. Беше престанал да съществува за тях. В главата му се промъкна мрачна мисъл — ако бяха умрели, никога повече нямаше да ги види. Почувства се още по-зле. Той ги виждаше… но те нямаха представа, че той някога беше съществувал.

Сякаш беше призрак. В действителност сега той беше сирак.

Успя да сдържи сълзите си.

— Обратимо ли е?

— Не знам. Възвръщането на спомените може да има ужасяващи последици. Чувал съм за хора полудели при подобни опити и изпаднали във вегетиращо състояние. А и за да бъде наистина ефективно, ще ти трябва Първичният, който е приложил силите, за да ги възстанови.

Джейк тихомълком се закле да отмъсти. После думите на лекарката за „реакцията“ превзеха мислите му. Той погледна Базилиск.

— Имам лоша реакция към суперсилите, нали?

Базилиск се спря на място и обърна черната си качулка към Джейк.

— Не бих използвал думата „лоша“. По-скоро крайно необикновена.

— Ще се оправя ли?

— Ще оживееш — каза Базилиск равнодушно. — Хънтър, случват се много неща, за които не знаеш.

— И ми писна от това! — сопна се Джейк, като се изправи. Едва тогава забеляза, че на компютъра, към който беше закачен, беше отворена страницата на Villain.net. Той изтръгна кабела от ръката си. — Защо не ми кажеш за какво става дума? Загубих семейството си заради теб!

— Не ги нападнах аз, Джейк.

Джейк не слушаше. Беше твърде ядосан, за да забележи, че Базилиск за пръв път го нарече със собственото му име.

— Накара ме да отправя онова искане! Защо ти не го направи? И за какво е всичкото това военно оборудване? Мислех, че целта е богатство.

— Целта е власт . Богатството е необходимата съставка. А войските… е, те са за преговорите.

Джейк погледна отново към екрана на Villain.net и се намръщи, спомняйки си за разговора, който беше дочул между Базилиск и Съвета. Посочи уебсайта.

— Не би трябвало да го ползваш, нали? Съветът ти забрани.

Реакцията на тялото на Базилиск издаде изненадата му.

— Откъде знаеш това?

— Подочух — изръмжа в отговор Джейк. За пръв път Базилиск не го плашеше. Започваше да осъзнава доколко злодеят го беше използвал. За изненада на Джейк Базилиск избухна в силен смях.

— Ти наистина имаш коварна същност, Хънтър. Шпионираш ме. Отлично. Мисля, че е време да разбереш истината за Villain.net и твоята роля във всичко това — Базилиск посочи стаята с театрален жест.