Браян Маклелан - Кръвен обет

Той отново я уцели, но и този път жената не рухна, макар да бе простреляна право до гръбнака. В най-лошия случай този изстрел трябваше да я повали на земята, а тя почти не трепна!

Таниел изсумтя, прибирайки пистолети, за да ги замени с винтовката. Със следващото движение той сложи щика. Хубаво, щеше да го направи по трудния начин.

В пълен транс един барутен маг бе в състояние да надбяга кон. Затова не беше изненада, че само след две къщи той вече я настигаше. В следващия си скок Привилегированата не успя — тя се подхлъзна и остана да виси вкопчена на ръба.

Таниел се приземи съвсем спокойно и се извърна, готов да забие щика в някое от очите ѝ. Магьосницата пусна ръба и падна на улицата.

След една ругатня и само миг колебание войникът я последва. Дори и в барутния си транс усети болката от съприкосновението със земята. Той се приземи приклекнал; край него Привилегированата вече се изправяше на крака. Той замахна инстинктивно и щикът потъна.

Жената се преви над него; ръката ѝ се намираше на две педи от главата му. Личеше, че някога е била много красива, ала сега кожата ѝ бе сбръчкана. С мъка тя се освободи от щика.

— Ти нямаш никакво понятие за ставащото, момче — тихо го предупреди тя.

Таниел чу как оръжията на Готън дрънчат. Неутрализаторът изникна край него, повдигнал пистолет.

Земята започна да се тресе.

— Прикрий се! — Наемникът скочи между двамата.

Земята се разцепи и изчезна изпод тях. Таниел се сгърчи от стоварилия се върху него натиск. Струваше му се, че е бил натикан в оръдие, за да послужи като заряд. Ушите му писнаха, той се замая.

Навсякъде около тях летяха отломки.

При слягането на прахта Таниел видя, че Готън все още е коленичил над него, скривил лице. Неутрализаторът предпазливо се огледа. Устните му се раздвижиха, но Таниел не чу нищо: светът все още трепереше пред очите му. След миг той също се изправи на крака и се огледа. Замаяният му поглед различи, че Ка-поел се приближава към тях, следвана от Жулин. Околните сгради бяха сринати до основи: мазетата им бяха изпълнени с отломки. Сред тези парчета мазилка и тухла личаха късове кървава плът. Това бяха клетниците, намирали се в тези постройки по време на експлозията — хора, които не бяха се намирали край неутрализатор, който да ги защити с присъствието си.

Таниел бавно си пое дъх.

Жулин пристъпи право до него и го блъсна, което го накара отново да залитне назад. В следващия момент Ка-поел изникна между двамата; острият ѝ поглед накара наемничката да отстъпи назад. Едва след няколко мига слухът на Таниел се възвърна достатъчно, за да може да различи крясъците на Жулин:

— … я остави да избяга! Остави я да се измъкне! Проклет глупак!

Войникът отново се изправи на крака и внимателно избута Ка-поел встрани.

Жулин пристъпи напред и стовари юмрука си в лицето му. Главата на Таниел отскочи назад. Инстинктивно той улови следващия удар, изви ръката ѝ и я удари на свой ред.

— Успокой се — процеди Таниел и се извърна, за да изплюе кръв. — Тя е мъртва. Никой не би могъл да преживее нещо подобно.

— Не е мъртва. — Страните на Жулин още пламтяха, но тя не посегна отново. — Все още я чувствам. Избягала е.

— Аз я нанизах на щика си. Един лакът стомана! Няма как да остане жива.

— Мислиш, че стоманата може да я нарани? Стомана? Ти наистина не знаеш абсолютно нищо.

Таниел вдиша бавно, за да се успокои, сетне повтори, този път прибавяйки към вдишването щипка барут.

— Ка-поел — обърна се той, — тя още ли е жива?

Девойката обгърна Таниеловата винтовка и плъзна пръст по кръвта, покриваща острието на щика. След като я размаза между пръстите си, тя кимна.

— Можеш ли да я проследиш?

Ка-поел кимна отново.

Жулин се намръщи.

— Дори аз не мога да я проследя — рече тя. — Прикрила е следите си добре. Дори ранена, тя е много по-могъща, отколкото подозирате. Тази хлапачка няма как да я намери.

— Пола?

Ка-поел изсумтя и се извърна. След няколко мига, през които да се ориентира, тя протегна пръст в нужната посока.

— Вече знаем накъде да се отправим — каза Таниел. — Успокой се и гледай колко добре тя умее да проследява. — Той посегна към девойката. — Води.

Таниел повдигна длан пред очите си, за да ги заслони от дъжда, и погледна към Жулин. Тя стоеше над него със скръстени ръце; самодоволната усмивка бе разчупила белега върху лицето ѝ.

— Минаха два дена — каза наемничката. — Признай, че питомната ти дивачка не може да проследи кучката, за да се махнем от този порой и да кажем на Тамас, че има проблем.