Браян Маклелан - Кръвен обет

— В тази къща има жена — заговори Таниел, отпуснал ръка край пистолета си. — Привилегирована. Дошъл съм да я арестувам в името на фелдмаршал Тамас.

— Тук имената на предателите не значат нищо, хлапако.

— Значи признавате, че я укривате?

— Тя е гостенка на генерала — отвърна капитанът.

Гостенка. Хилмани под командването на генерал Уестивън, а сега разполагаха и с Привилегирована? Тази територия ставаше опасна.

По прозорците на дома и сред парапета бяха готови пушки за стрелба. Капитанът носеше пистолет и меч. Двама от войниците му носеха дългоцевни оръжия, към които бяха прикрепени метални кутии със сгъстен въздух. Тези оръжия бяха специално проектирани да остават незасегнати от влиянието на барутен маг. Несъмнено стрелците в къщата също разполагаха с подобно въоръжение.

С помощта на Жулин и неутрализатора той би могъл да си пробие път. Само с войниците щеше да се справи. Но те разполагаха с подкрепата на Привилегирована.

Той почувства как Жулин се готви да се пресегне Отвъд, затова повдигна ръка.

— Спри — каза той.

— Как ли пък не — отвърна Жулин. — Ще изпепеля всички тези…

— Готън, усмири я — продължи Таниел. Той трябваше да се махне и да предупреди Тамас. Генерал Уестивън нямаше да се нуждае от много време, за да събере силите си — щеше да нападне веднага, право в целта. — Тръгваме си.

— Капитане — каза един от гвардейците, — това е Таниел Двустрелни.

Капитанът присви очи.

— Никъде няма да ходиш, Двустрелни.

— В каретата, бързо. Карай, кочияшо! — нареди Таниел.

Войниците започнаха да повдигат оръжия. Таниел скочи към стъпалото на каретата и в движение се извърна, прострелвайки един от гвардейците в гърдите. Изпразнения пистолет той хвърли през прозореца и насочи сетивата си към останалите войници, дирейки барут. Двама от тях носеха стандартни мускети, а капитанът имаше пистолет.

Той веднага намери барутните им рогове. Искрица от мисълта му докосна черния прах.

Взривът едва не го изхвърли от каретата. Конете изреваха; Таниел се вкопчи в купето, за да не бъде изтърсен. За миг той се обърна назад. Експлозията бе разкъсала капитана на две; един от войниците се мъчеше да се надигне. Останалите представляваха кървави късове. Никой не стреля по отдалечаващата се карета.

Когато кочияшът най-сетне овладя животните си, Таниел пъхна глава в купето.

— Аз щях да ги разкъсам — каза Жулин.

— И да причиниш смъртта на всички ни. Най-малко две дузини войници с въздушни пушки дебнеха в къщата, да не говорим за самата Привилегирована. Вие двамата слезте и дръжте дома под око. Ако тя се махне, последвайте я, но не се опитвайте да влизате в битка.

— А ти къде отиваш? — попита Готън.

— Да предупредя баща си.

Таниел се премести при кочияша и му даде знак да забави ход. Наемниците скочиха на земята и изчезнаха в една пресечка.

Тайно той се надяваше, че двамата няма да се подчинят на нареждането му и ще бъдат убити — така повече нямаше да му се налага да се занимава с тях. Но неутрализаторът му беше нужен.

— Ще бъдеш обезщетен — обърна се той към кочияша.

Мъжът кимна, макар и все още стиснал устни.

— Карай към Благородническата палата — продължи Таниел. — И бързо.

— Олем — рече Тамас, — знаеш ли, че за мен има написана биография?

Олем, застанал свободно край вратата, отвърна лениво:

— Не, сър, не знаех.

— Малцина знаят. — Фелдмаршалът събра пръстите си в пирамида и се загледа във вратата. — Кралската кабала изкупи всички копия и ги изгори. Или поне повечето от тях. А авторът, лорд Самърсет, изпадна в немилост пред короната и бе прогонен от Адро.

— Кабалистите не са останали доволни от начина, по който ви е описал?

— Нищо подобно. Той се изказваше с изключително одобрение за барутните магове. Беше писал, че те са удивително модерно оръжие, което някой ден изцяло ще замени Привилегированите.

— Опасно заключение.

Тамас кимна.

— Аз притежавам достатъчна суета, за да оценя книгата по достойнство.

— Какво е писал той за вас?

— Самърсет заявява, че бракът ми ме е направил консервативен, че раждането на сина ми ми е дало милост, а смъртта на съпругата ми е калила и двете качества с обективност, която ги е направила полезни. Казва, че моето издигане до фелдмаршал по време на гурланската кампания е най-доброто нещо, случвало се на адранската армия през последните хиляда години. — Тамас махна с ръка. — По-голямата част е глупост. Но във връзка с това трябва да ти кажа нещо.