Браян Маклелан - Алената кампания

Адамат стоеше застинал в градината пред лятната си къща и се взираше през прозореца в хората, събрани в трапезарията му. Домът беше двуетажен, с три спални, разположен в уединение сред гората в края на черен път. Беше на двадесет минути пеша от града. Почти нямаше вероятност някой да чуе изстрелите.

Или писъците.

Четирима от хората на лорд Ветас се бяха разположили в трапезарията му, черпеха се и безгрижно играеха на карти. Двама от тях се отличаваха с мускулатурата на товарни коне. Третият бе среден на ръст, с тежко надвиснало над колана шкембе и гъста черна брада.

Последният беше единственият, когото Адамат познаваше. Имаше ъгловато лице, разположено върху почти нелепо дребна глава. Прозвището му беше Роя Лисугера — най-дребният сред адопещенските боксьори на Съдържателя. Нуждата го беше приучила на бързи маневри, ала зрителите не го обичаха особено и по тази причина той рядко излизаше на ринга. Адамат нямаше представа какво търси той тук.

Знаеше обаче, че се бои за безопасността на децата си — особено за дъщерите си — в компанията на подобни отрепки.

— Сержант — прошепна Адамат.

Живият плет прошумоля и инспекторът мерна лицето на сержант Олдрич. Той имаше ясно изразена челюст, а лунната светлина издаваше издутината в бузата му от дъвкания тютюн.

— Хората ми са заели позиции — отзова се Олдрич. — Всички ли са в трапезарията?

Адамат потвърди. Той бе наблюдавал дома си в продължение на три дни. Три дни, през които трябваше да гледа как тези мъже крещят на децата му и пушат пури в къщата му, като тръскат пепел и разливат бира върху най-хубавата покривка на Фая. Вече познаваше навиците им.

Знаеше, че брадатият дебелак прекарва по-голямата част от деня на горния етаж, където държеше децата под око. Знаеше, че двамата огромни бабаити съпровождат децата до външната тоалетна, докато Лисугера стои на пост. Знаеше, че четиримата няма да оставят децата сами преди здрач, когато започваше задължителната им игра на карти.

И също така знаеше, че за цялото това време нито веднъж не е зърнал съпругата или най-големия си син.

Сержант Олдрич постави зареден пистолет в ръката му.

— Сигурен ли сте, че искате да участвате лично? Хората ми са добри. Те ще изведат децата непокътнати.

— Сигурен съм — отвърна Адамат. — Те са моето семейство. Моя отговорност.

— Не се колебайте да дръпнете спусъка, ако ги видите да се отправят към стълбите — рече сержантът. — Не бива да им позволяваме да вземат заложници.

Адамат искаше да изтъкне, че децата му вече са заложници, но замълча и вместо това приглади ризата си с ръка. Вечерта беше облачна — нищо нямаше да издаде присъствието им. Той напусна храстите и внезапно в мислите му изникна нощта, в която бе призован да се яви в Небесния дворец. Нощта, в която бе започнало всичко: превратът, сетне предателят, сетне лорд Ветас. Инспекторът безмълвно прокле фелдмаршал Тамас, задето бе замесил него и семейството му в това.

Войниците на сержант Олдрич се запрокрадваха по черния път заедно с Адамат, насочили се към входа на къщата. Инспекторът знаеше, че зад сградата има още осмина. Общо шестнадесет войници. Те разполагаха с численото превъзходство. Разполагаха и с елемента на изненадата.

Но главорезите на лорд Ветас разполагаха с децата на Адамат.

Край входа инспекторът спря. Адранските войници, чиито тъмносини униформи почти изцяло се сливаха с мрака, заеха позиции под прозорците на трапезарията и повдигнаха мускети. Адамат погледна към вратата. Фая бе избрала тази къща, вместо някоя по-близо до града, отчасти заради портата. Тя представляваше масивна дъбова врата с железни панти. Фая бе решила, че зад подобна двер семейството ѝ би било в по-голяма безопасност.

Адамат така и не бе намерил сили да ѝ каже, че рамката на вратата гъмжи от дървояди. Всъщност той от самото начало възнамеряваше да я смени.

Инспекторът отстъпи назад и стовари ботуша си точно до дръжката.

Прогнилото дърво се строши под удара. Адамат влетя в коридора и повдигна пистолета си, докато завиваше зад ъгъла.

И четиримата главорези се задействаха. Единият от огромните бабаити тичаше към вратата на стълбището. Адамат задържа пистолета си стабилно и дръпна спусъка. Онзи рухна.