Браян Маклелан - Кръвен обет

— Гаврил става.

Гаврил. Името, под което Якола се укриваше от копоите на кезианския крал подир неуспешния опит за убийство. Това се беше случило отдавна, страшно отдавна. И Гаврил беше станал известен като пияница. Но в момента той изглеждаше достатъчно трезвен.

— Докато слизахме от планината, видяхме кезианската армия да се отправя на запад — рече Гаврил. — Към Васалови порти.

— Възнамеряват да нападнат — каза Тамас. — Никакъв отдих.

— Сега те разполагат с подкрепата на бог — ако казаното от Бо е истина и Крезимир е жив.

— Ние също.

— Моля?

— Адом. Братът на Крезимир — каза Тамас. — Но той не е войнолюбец. Когато стане дума за война, везните натежават в полза на Крезимир.

Гаврил се облегна назад, но бързо трябваше да се намести, защото столът започна да скърца под тежестта му.

— Бог — промърмори той. — Двама богове. И древни магове. Това не е светът, който познаваме, Тамас.

— В момента не мога да мисля за нещо друго освен това. — Тамас посочи към сина си.

Гаврил замълча за момент.

— Петнадесет години скърбих за смъртта на сестра си — рече той. — Ако се стигне до най-лошото, не прави моята грешка. Умолявам те. И недей да скърбиш за него, преди да имаш основание.

Тамас кимна. Какво друго можеше да стори.

— Чух за Сабон — продължи Гаврил. — Съжалявам.

— Сред хората ми имаше предатели — рече фелдмаршалът.

Другият се навъси.

— Инспекторът, на когото разчитах да открие предателя сред съзаклятниците ми. — Тамас си пое дъх. — Той успя, но се оказа, че самият той също ме е предал, за да защити семейството си. Това доведе до смъртта на Сабон.

— Какво ще правиш с него?

— Ще го накарам да отговаря за постъпките си.

— Не позволявай на омразата да те погълне — предупреди Гаврил.

— Това не е омраза, а справедливост.

— В проява на справедливост Крезимир би изпепелил цял Адро.

Тамас се надигна и съпътстван от остра болка, се приближи до сандъка си. Той повдигна капака и извади дуелните пистолети, които Таниел му беше донесъл.

— Синът ми се намира на прага на смъртта — каза Тамас и се върна обратно на стола, полагайки оръжията в скута си. — Съпругата ми отдавна е мъртва, мнозина от приятелите ми я последваха. — Той провери дулото и опъна ударника, насочвайки пистолета към стената на палатката. — Не ми е останало нищо, което да ме тласка към състрадание. Ще пресрещна силите на Ипил край Васалови порти и ще ги отблъсна. Ще ги отблъсна чак до двореца му.

Фелдмаршалът дръпна спусъка и празният пистолет щракна.

— А на Крезимир ще покажа истинската справедливост.