Браян Маклелан - Кръвен обет

— Сър! — остро каза Олем.

— Какво? — буквално изкрещя Тамас.

— Сега не е нито времето, нито мястото, сър.

Тамас усети как устните му се движат безмълвно. И си припомни заръката, която бе дал само преди минути.

Вратата на кабинета се отвори рязко. Таниел нахлу задъхан, явно изкачвал и петте етажа тичешком. При вида на Влора той застина.

Младата жена се изправи.

— Таниел.

— Какво има? — попита Тамас. Спокойствието в гласа му бе наложено със сила.

— Генерал Уестивън укрива Привилегированата.

— Уестивън е на почивка в Нови. Погрижих се за това преди преврата.

— Върнал се е вчера. Току-що пристигам от дома му. Къщата се охранява най-малко от две дузини гвардейци. Привилегированата е вътре, но ние нямаше как да си пробием път. Тя е негова гостенка.

— Той трябва да е извън града. Може просто да използват дома му като временен щаб.

Таниел пристъпи навътре, подминавайки Влора. Без да откъсва очи от баща си, той отвърна:

— Ако Уестивън е в града, той ще действа бързо. Във всеки един момент може да атакува.

Тамас се облегна назад, замислен. Генерал Уестивън, бившият предводител на кралската гвардия, беше жива легенда. Той се ползваше с уважението и на благородници, и на простолюдни и беше печелил сражения из половината свят. Генералът беше един от малцината военни, които Тамас признаваше за равни. И беше роялист до мозъка на костите си.

Фелдмаршалът придърпа кутията с пистолетите и започна да зарежда единия.

— Олем, изгони от сградата всички, които не принадлежат към седма бригада. Когато я обезопасим, ще се погрижим за барикадите. Възможно е те да са свързани с генерал Уестивън.

Олем тичешком напусна кабинета.

Останалите последваха Тамас в коридора и надолу по стълбите. Олем ги пресрещна на втория етаж. Сградата гъмжеше от народ — цивилни, земеделци, бедни търговци. Изглеждаше, че половината град се е струпал тук. Телохранителят трябваше да си пробива път сред тълпата.

— Сър — поде Олем, — в сградата има прекалено много хора. Ще се нуждаем от часове, за да опразним всички стаи.

Тамас се навъси.

— Какво правят всички те тук? — Беше се образувала опашка, чието начало не се виждаше. Фелдмаршалът сграбчи най-близкия от чакащите, металургист, доколкото можеше да се съди по работните му дрехи и по значката. — Ти защо си тук?

Работникът трепна.

— Простете, сър, дошли сме да се оплачем от новите данъци. — Той протегна ръка към останалите чакащи. — Всички ние сме дошли по тази причина.

— Нови данъци не са били налагани — рече Тамас.

— За краля!

Край ухото на Тамас изпищя изстрел; работникът се свлече на земята, преди да е успял да изтегли кинжала си. Влора вече презареждаше пистолета си. Таниел, стоящ от другата страна на Тамас, бе изтеглил и двата си пистолета.

В цялата зала избухна паника. Плащове и палта биваха захвърляни, изпод тях изникваха мечове, кинжали и пистолети — неколцина дори носеха мускети. Струпалите се граждани се превърнаха във въоръжена тълпа.

Всички те се нахвърлиха върху Тамас със същия вик: „За краля!“

Олем скочи към фелдмаршала, изпразвайки пистолета си. В следващия момент телохранителят изтегли сабята си и в рамките на три мига посече също толкова роялисти. Тамас изтегли меча си и изрева:

— При мен, войници от седма бригада!

Неподготвените войници биваха посичани. Роялистите бяха успели да изпълнят залата, задействайки капана си. Но те не бяха очаквали трима барутни магове и дисциплинираната ярост на Олем.

— Качете се обратно на горния етаж, сър — извика телохранителят.

Четиримата започнаха да си проправят път към стълбището. Роялистите нападаха едновременно, стараещи се да се възползват от превъзхождащата си численост. Тамас пристъпи редом до Олем, за да удържа наплива, а Влора и Таниел стреляха иззад тях. Над стълбището надвисваше облак от барутен дим. Тамас го вдъхваше с пълни гърди.

Сиво-бели униформи изникнаха в преддверието. Хилмани — остатъкът от личната охрана на Мануч. Те бяха дванадесетима и носеха въздушни пушки с щикове. Това не бяха обикновени фанатици, а дисциплинирани убийци, много по-добри от войниците, на които Тамас можеше да се позове в момента. Единствено смъртта можеше да спре устрема на тези гвардейци.

Хилманите носеха оръжия със сгъстен въздух, но за останалите роялисти това не важеше. Тамас почувства как Влора подпалва барутен рог; един от контрареволюционерите край приближаващите се гвардейци избухна, поваляйки двама от тях. Самият фелдмаршал задейства барута в един неизпразнен мускет. Неочакваният взрив пръсна главата на намираща се край стрелеца жена.