Браян Маклелан - Кръвен обет

Таниел почувства как земята трепери. Двамата успяха да достигнат склада, ала постройката започна да се тресе. Той изкрещя, очакващ, че силите, рушащи постройката, ще достигнат и тях.

Складът се напука, разклати се, но не избухна. От пукнатините сред мазилката изникна дим. Разнесе се пукот, сетне всичко затихна.

Те още бяха живи. Нещо беше спряло магията, която Привилегированата бе запратила срещу тях.

Таниел погледна към спътничката си и бавно си пое дъх.

— Това ти ли беше?

Ка-поел го изгледа неразгадаемо и посочи.

— Да, продължаваме след нея.

Той отново изскочи на улицата, повдигайки заредения си пистолет. Поспря за момент, когато видя Жулин и Готън да търчат насреща им.

Жулин имаше вида на човек, в чийто лик е избухнало буре с барут. Косата ѝ беше опърлена, дрехите ѝ тъмнееха, обгорени. Дори Готън притежаваше стреснат поглед и черни петна по ризата, след като магията изобщо не трябваше да го докосва. Мечът в ръката му бе изгубил повече от педя острие.

— В ямите да се продъните, къде се запиляхте? — рече Таниел. — Трябваше да се върнете и да ме доведете, преди да я подгоните.

— Не ни е изтрябвал някакъв Отличник — грубо отвърна Жулин.

— Тя не трябваше да усеща присъствието ни — каза Готън и засрамено погледна Таниел. — Но ни усети.

— Тя ли е отговорна за това? — Таниел посочи към строшения му меч.

Неутрализаторът изруга и захвърли безполезното оръжие на земята.

— Докато стоим и си говорим, тя се отдалечава — продължи Таниел. — Жулин, опитай се да я притиснеш от едната страна, а аз…

— Нямам намерение да приемам нареждания от теб — прекъсна го жената. — Възнамерявам да я сдавя лично.

Тя намести ръкавиците си и се затича.

Таниел изсумтя и тупна Готън по рамото.

— Тръгвай с мен.

Те поеха по една пресечка, а на следващия булевард завиха и поеха успоредно на Жулин.

— Какво стана? — попита Таниел.

— Открихме я в магазина на един астроном — задъхано започна да обяснява Готън. Пистолетите и мечовете му дрънчаха. — Обиколихме мястото, уверихме се, че няма други изходи, и заложихме капана. Точно се канехме да нападнем, когато цялата фасада отхвърча. Жулин едва успя да се защити, а мен взривът опърли. Това не би трябвало да се случва. Очаква се, че аз прекъсвам всяко излъчване, което тя може да призове Отвъд — никаква енергия под каквато и да било форма не би трябвало да ме достига. Но не беше така.

— Следователно си имаме работа с могъщ човек.

— Изключително — потвърди Готън.

През една уличка Таниел видя Жулин да притичва по съседния булевард. Той спря и си пое дъх, правейки знак на Готън също да спре. Нещо не беше наред.

— Ка-поел? — извърна се той.

Девойката бе спряла край една уличка. Сега тя повдигна пръст до устните си, полупритворила очи, и посочи по протежение на пресечката.

Таниел кимна на Готън да тръгне първи: присъствието на неутрализатора щеше да обезсмисли заложените капани и запратената насреща им магия.

Пресечката бе пълна с боклуци, кал и фекалии; търкаляха се и няколко прогнили бъчви. Но нямаше място, където човек да се скрие — особено в светлината на пладнешкото слънце.

— Ето там! — Готън се втурна напред, а Таниел различи движение. Той премигна. Имаше едно място, където светлината изглеждаше странно…

Привилегированата се появи, насочвайки ръце към Готън. Неутрализаторът се напрегна.

Въздухът заблестя, разместил пластове заради усилващата се магия. Готън изкрещя, Таниел стреля.

Куршумът отскочи от кожата ѝ, сякаш срещнал метал, и издрънча на земята. При следващото ѝ движение Готън залитна назад и се стовари по гръб.

В тухлената стена бяха вложени метални ръкохватки, отвеждащи към покрива. Привилегированата се закатери по тях с лекотата, полагаща се на далеч по-млада жена: само след мигове тя беше преодоляла двата етажа и вече се намираше сред керемидите, преди Таниел да е успял да презареди. Той вдиша ивица барут и се закатери подир жената.

— Не я оставяй да избяга! — изкрещя той към Готън. Ка-поел изскочи обратно на булеварда, за да следи Привилегированата.

При изкачването си Таниел установи, че жената вече е достигнала съседния покрив. Чула появата му, тя се обърна и запрати огнено кълбо.

В барутния си транс Таниел можеше да зърне излъчването на магията ѝ, да почувства пътя, по който огънят щеше да поеме. Войникът се претърколи встрани и отново скочи на крака. Тя побягна, залитаща по керемидите.

Таниел с лекота преодоля пространството между двата покрива. Заради наклона той изгуби Привилегированата от поглед, в най-високата точка отново я откри, и стреля.