Браян Маклелан - Кръвен обет

В днешно време Адамат рядко отваряше третото си око. Усещането беше смущаващо. И все пак той действително си спомняше мекото сияние, обгръщащо всичко около него — в онези моменти светът придобиваше пастелни цветове.

— Да.

— Привилегированите умеят да изменят Отвъд. Всеки от техните пръсти се съотнася с един от елементите: огън, земя, въздух, вода и етер.

— Огънят не е елемент — рече Адамат. — Той се проявява при изгаряне…

— Не ме прекъсвай. Това обяснение се смята за непълно предвид откритията от последното столетие, но за момента не разполагаме с по-добро. И тъй, всеки пръст съответства на един елемент и на влиянието на въпросния Привилегирован, като палецът е най-силен. Привилегированият използва силната си ръка — най-често дясната — за да призовава излъчванията на нещата Отвъд. Веднъж изтеглени в нашия свят, с ръката си той ги насочва.

— А какъв е принципът на действие на барутната магия?

— Проклет да съм, ако зная. Привилегированите мразят барутните магове; по тази причина кабалистите се противят на изучаването им.

— И защо е тази ожесточена омраза? — Адамат бе чувал, че повечето Привилегировани са алергични към барут.

— Защото се страхуват — отвърна Ускан. — Повечето Привилегировани не могат да насочват магиите си по-далеч от километър. А барутните магове са способни да стрелят от два пъти по-дълго разстояние. Кабалистите не обичат да се озовават в неблагоприятно положение. Освен това съм чувал, че докато всички неща — живи, мъртви и елементални — притежават свое излъчване Отвъд, това не се отнася за барута. Нищо чудно, че той изнервя Привилегированите… Така, това е мястото.

Ускан поспря пред поредната лавица. След кратък оглед той изтегли няколко книги и ги подаде на Адамат. Разместването породи облак прах.

— Само една липсва — рече Ускан. — Но и за нея зная къде е. В кабинета на ректора.

— Можем ли да я вземем?

— Ректорът отсъства, замина рано сутринта. А аз нямам ключ от кабинета му. Ще трябва да изчакаме, докато се върне.

Двамата отнесоха книгите до една от масите, където се настаниха да проучват. Отваряйки първата книга, Адамат се навъси.

— Ускан?

Приятелят му въпросително повдигна глава. В следващия миг той вече скачаше на крака и заобикаляше масата. За пръв път Адамат виждаше подобна проява на пъргавина от секретаря.

— Какво? Кой, в името на ямите, е сторил това?

Първите няколко страници от книгата липсваха, а десетки от следващите бяха частично зачеркнати, сякаш покрити с тъмно мастило. Ускан попи челото си и започна неспокойно да крачи насам-натам.

— Тези книги са безценни — рече той. — Кой би сторил подобно нещо?

Адамат се приведе, за да разгледа книгата. Страниците ѝ бяха изработени от велен, по-дебел от съвременната хартия и четири пъти по-здрав. Разкъсаният ръб бе леко потъмнял.

— Някой Привилегирован — отвърна Адамат.

— Защо реши така?

Инспекторът посочи към остатъците от откъснатите страници:

— Какво друго, освен магия, би могло да обгори страници, без да засегне останалите?

Ускан отново започна да крачи.

— Привилегирован! Крезимир да ги порази. Точно те би трябвало да знаят колко е ценна една книга!

— Определено са знаели. Иначе цялата книга е щяла да бъде изгорена. Да разгледаме и останалите.

И Адамат започна да разлиства следващите книги. Седем от общо единадесет имаха откъснати страници и зачеркнати пасажи. Към края на проверката Ускан кипеше от гняв.

— Само почакай да кажа на ректора! Той с голи ръце ще пребие всички Привилегировани и…

— Тамас екзекутира цялата им кабала.

Ускан застина. Ноздрите му трепнаха, устните му се смръщиха.

— Явно няма да има компенсация за стореното.

Адамат поклати глава:

— Да се съсредоточим над онова, с което разполагаме.

Сред книгите те откриха осем различни места, където зачеркнатият текст може би се отнасяше до Обета на Крезимир. Ала буквите не подлежаха на разчитане.

— Последната книга — рече Адамат. — Онази в кабинета на ректора…

Ускан разсеяно се почеса по главата.

— „В служба на краля“ . Много известна творба. Тя изрежда задълженията на кралските кабалисти, длъжни да защитават владетелите на Деветте държави.

Адамат приглади дрехата си.

— Да видим дали не е оставил вратата си отворена.

Ускан върна книгите и леко се затича, за да догони приятеля си.

— Няма да я е оставил отключена. Нека изчакаме, докато се върне. Ректорът цени уединението.