Браян Маклелан - Кръвен обет

Таниел погледна към близката часовникова кула. Оставаха четири часа до момента, в който войниците на баща му щяха да започнат да възвръщат реда. Тълпата, продължаваща да вилнее и след полунощ, щеше да се изправи срещу хората на фелдмаршал Тамас.

Но имаше вероятност войниците да се затруднят. Тези дни в Адопещ имаше купища отчаяни хора.

— Как ти се струват наемниците? — попита Таниел. Той се приведе, вдигна смачканата рисунка, приглади я и отново я прибра в скицника.

Ка-поел сви рамене, без да откъсва очи от тълпата. Приближаващите бяха предвождани от едър фермер, облечен в захабен гащеризон и стиснал цепеница. Най-вероятно той се бе преместил в града, за да постъпи на работа в някоя фабрика, но не бе могъл да влезе в работническия съюз.

Той видя Таниел и Ка-поел, застанали на прага на затворен магазин, и се обърна към тях, повдигайки импровизираното си оръжие в очакване на нови жертви.

Таниел плъзна пръст по кожената си куртка и го отведе до дръжката на пистолета си.

— Не си търси белята, друже — посъветва младият мъж. Ка-поел стисна юмручета.

Фермерът стоеше загледан в сребърната му значка, изобразяваща барутно буре. Той прошепна нещо на човека край себе си; двамата рязко се обърнаха. Останалите също ги последваха в отстъплението им. Макар и да хвърляха мрачни погледи към Таниел, никой от тях не смееше да предизвика барутен маг.

Таниел въздъхна облекчено.

— Онези двамата се бавят прекалено.

Привилегированата Жулин и неутрализаторът Готън бяха се отделили от тях, за да проследят дирите на преследваната магьосница. Двамата бяха заявили, че те възнамеряват да я открият, след което да се върнат да доведат Таниел и Ка-поел. Но те така и не се появяваха и Таниел започваше да си мисли, че наемниците няма и да го сторят.

Ка-поел посочи с палец към гръдта си и заслони очи в жест на дирене.

Таниел кимна:

— Да, зная, че ти също можеш да я намериш, но предпочитам да оставя наемниците да свършат мръсната работа. И без това тях за друго…

Експлозията го блъсна назад, към каменната стена. Ка-поел залитна към него, но Таниел успя да я улови и да я задържи на крака. Подир това той тръсна глава, за да прогони пищенето от ушите си.

Някога Таниел бе присъствал на експлодирането на барутен погреб — складът се бе намирал на половин миля от него, но той пак бе могъл да усети мощността на тогавашната експлозия. Настоящият взрив се доближаваше до нея, ала не бе предизвикан от барут, а от магия.

На няма и две пресечки от тях огромен пламък изригна във въздуха. Той изчезна също тъй бързо, както и се беше появил; разнесоха се писъци. Таниел погледна към спътничката си. Девойката изглеждаше стресната, но невредима.

— Да вървим — подкани я той и сам се затича.

Таниел търчеше, без да обръща внимание на хората около себе си, пръснати по калдъръма. В един момент той се сблъска с някого и залитна, но веднага скочи на крака и продължи, хвърляйки съвсем бегъл поглед към блъснатия.

Едва на втората пробягана крачка той осъзна с кого се е сблъскал — възрастна жена със сива коса, кафяви одеяния и ръкавиците на Привилегирована.

Таниел рязко се извърна и изтегли пистолета.

— Спри! — кресна той.

Ка-поел изникна иззад ъгъла, точно пред дулото му. Таниел сведе оръжие и се затича. Над рамото на девойката той видя как Привилегированата се обръща. Нейните пръсти танцуваха; Таниел почувства горещината на зараждащ се пламък, когато тя докосна Отвъд.

Младият войник сграбчи Ка-поел и се хвърли към земята. Точно навреме, за да отмести и двама им от пътя на огнено кълбо с големината на юмрук, което прелетя над главите им. Горещината опърли косата му. Таниел повдигна пистолета си и се прицели, отпуснат в барутен транс. Той плавно дръпна спусъка.

Куршумът му щеше да е попаднал в сърцето на жената, ако точно в този момент тя не беше се препънала. Вместо това той прободе рамото ѝ. Тя се изправи, злобно скривила лице.

Таниел се огледа в търсене на прикритие, където да презареди. Един тухлен склад на двадесетина крачки от него щеше да свърши работа.

— Върви — обърна се той към Ка-поел и я изправи на крака.

Докато двамата тичаха, войникът видя как Привилегированата отново раздвижва пръсти. Сам по себе си допирът с Отвъд представляваше смайваща гледка — стига да не беше извършван от човек, възнамеряващ да те убие. Опитните Привилегировани притежаваха контрол над елементите, който им позволяваше да изстрелват огнени снаряди или да насочват мълнии.