Лоръл Хамилтън: Сънят на инкубата

Щях да бъда обвинявана за други неща, но и те не бяха по моя вина. Поне в по-голямата си част.

Бях придружила Джесика Арнет в залата. Не ми се усмихна нито един път, докато я водех навътре. Изглеждаше прекалено сериозна. Когато воалът на Тами отново беше в безопасност, тя беше отишла до масата, където седяха Натаниел и Майка. Беше се облегнала на Натаниел, и като казвам облегнала, имам предвид буквално. Като да се облегне на него, така че релефът на тялото й да докосва рамото и ръката му. Беше смело и дискретно едновременно. Ако не го очаквах, можеше и да не разбера какво прави. Тихо му каза нещо. Най-накрая той поклати глава и тя се обърна и се придвижи обратно през малките маси, пълни с гости. Зае последното свободно място на дългата маса, където бяха хванати в капан сватбарите. Последният свободен стол беше до мен. Седяхме в реда, в който бяхме влезли. Супер.

По средата на тостовете, след като братът на Лари беше накарал младоженеца да се изчерви, но преди да дойде ред на родителите, Джесика се наведе към мен, толкова близо, че разбрах, че парфюмът й беше сладникав и малко в повече.

Тя прошепна:

- Натаниел наистина ли живее с теб?

Страхувах се че въпросът ще е наистина труден. Този беше лесен.

- Да – казах.

- Попитах го дали ти е гадже и той каза че спи в леглото ти. Стори ми се странно като отговор – завъртя глава, така че изведнъж се оказах прекалено близо до лицето и широките й въпросителни, лешникови очи. Отново ме порази колко беше красива и се почувствах глупаво, че не съм забелязала по-рано. Но не обръщам такова внимание на момичетата, само на момчетата. Така че съдете ме - хетеросексуална съм. Не красотата й ме порази, а настоятелността, интелигентността в погледа й. Тя оглеждаше лицето ми и осъзнах, че без значение колко е красива, си оставаше полицай и опитваше да засече лъжата в думите ни. Защото вече беше надушила такава.

Не ми беше задала въпрос, затова не отговорих. Рядко се насаждах в проблеми, когато си държах устата затворена.

Тя леко се намръщи.

- Той гадже ли ти е? Ако е, ще го оставя намира. Но можеше да ми кажеш по-рано, за да не се правя на глупачка.

Искаше ми се да й кажа, че не се е направила на глупачка, но не го направих. Бях прекалено заета, да се опитвам да измисля отговор, който и да е честен, и да не ни забърка с Натаниел в още неприятности. Спрях се на отбягването, което и той бе използвал.

- Да, той спи в леглото ми.

Поклати леко глава и на лицето й се появи инатлив израз.

- Не това те попитах, Анита. Лъжеш ме. И двамата лъжете. Мога да го надуша – тя се намръщи. – Просто ми кажи истината. Ако имаш по-раншни претенции над него, кажи го сега.

Въздъхнах.

- Да, изглежда че имам по-раншни претенции.

Смръщването се задълбочи, вкопавайки линии между красивите й очи.

- Изглежда? Какво означава това? Или ти е гадже, или не е.

- Може би гадже не е точната дума – казах и се опитах да измисля обяснение, което да не включва думите pomme de sang. Полицията не знаеше колко дълбоко бях нагазила сред чудовищата. Подозираха, но не знаеха. Знанието е различно от подозрението. Знанието издържа в съда, подозрението не може да ти изкара дори заповед за арест.

- Коя е тогава правилната дума? – попита тихо, но шепотът й съдържаше намек за съскане, сякаш едва се сдържаше да не се разкрещи. – Любовници ли сте?

Какво трябваше да й отговоря? Ако кажех да, Натаниел щеше да се освободи от нежеланото внимание на Джеика, но освен това всички полицаи в Сейнт Луис щяха да знаят, че Натаниел ми е любовник. Не за репутацията си се притеснявах, тя така или иначе беше разрушена. Едно момиче не може да топли ковчега на Господаря на града и да си остане добро момиче. Не е вярно, но ситуацията е такава. Не, не моята репутация беше на линия, а тази на Натаниел. Ако станеше известно, че ми е любовник, тогава никоя жена нямаше да се опита да се приближи до него. Ако не искаше да се среща с Джесика, добре, но трябваше да излиза с някого. С някоя друга, освен мен. Ако нямаше да задържам Натаниел завинаги, като в онази част „докато смъртта ви раздели”, значи се нуждаеше от по-широк социален кръг. Нуждаеше се от гадже.

Така че се колебаех, претегляйки десетки думи, без да откривам онези, които биха подобрили ситуацията. Телефонът ми замлъкна, докато се опитвах да го извадя, за да спра тихото, непрестанно звънене, но бях прекалено облекчена, за да се ядосам. Можеше да са избрали грешен номер, но дори така, пак се чувствах, сякаш съм им длъжница.