Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

Изправих се обратно и се опитах да не засрамвам никого. Бях вързала косата си назад, докато беше още мокра и сега тя стоеше плътно до главата ми. Нямаше да си подстрижа косата, така че това беше най-доброто, което можех да направя, за да изглеждам като момче. Имаше и други части от анатомията ми, които не позволяваха момчешкия вид. Аз съм закръглена и дори в смокинг, скроен за мъж, пак съм закръглена. Никой не се оплака, но сватбената координаторка завъртя очи, когато ме видя. На глас каза само:

- Имаш нужда от повече грим.

- Никой от останалите шафери не носи грим – казах.

- Не искаш ли да изглеждаш красива?

След като мисля че си изглеждам достатъчно добре, можеше да има само един отговор:

- Не особено.

Това беше последният разговор, който бях провела с координаторката. След това тя със сигурност ме избягваше. Мисля че нарочно се държеше подло, защото не й помагах да държи останалите шафери под контрол. Изглежда вярваше, че щом и двете имаме яйчници, а не топки, трябва да се обединим. Освен това, защо трябваше да се притеснявам дали съм красива? Това беше денят на Тами и Лари, не моят. Ако, и това беше много голямо ако, някога се омъжех, тогава щях да се тревожа за това. Дотогава, майната му. Освен това вече носех повече грим, от обикновено. Което за мен означава някакъв. Мащехата ми, Джудит, продължава да ми натяква, че когато стана на тридесет ще се почувствам различно за всички тези момичешки неща. Имам още само три години до големите тридесет, досега паника не се беше появила.

Бащата на Тами постави ръката й в тази на Лари. Тами беше седем сантиметра по-висока от Лари, с токчетата още повече. Стоях достатъчно близо до младоженеца, за да видя погледа, който бащата на Тами хвърли на Лари. Не беше приятелски поглед. Тами беше бременна в третия, почти в четвъртия месец и то по вина на Лари. Или по-скоро беше по вина на Тами и Лари, но не мисля че баща й го виждаше по този начин. Не, господин Нейтън Рейнолдс изглежда обвиняваше Лари, сякаш Тами беше девица, отвлечена от леглото си, и после върната дефлорирана и бременна.

Господин Рейнолдс повдигна воала на Тами, за да разкрие цялата й, внимателно гримирана красота. Целуна я официално по бузата, хвърли един последен лош поглед на Лари и се обърна усмихнато, за да се присъедини към жена си на предния ред. Притесняваше ме фактът, че премина от толкова грозен поглед към усмихнат и приятен, когато знаеше, че хората в църквата могат го видят. Не ми харесваше, че новият тъст на Лари можеше да лъже толкова добре. Накара ме да се чудя с какво си изкарва прехраната. Но аз си бях естествено подозрителна, страничен ефект от дългогодишната работа с полицията. Циничността е толкова заразна.

Всички се обърнахме към олтара и познатата церемония започна. През годините съм присъствала на дузини церемонии, почти всичките християнски, почти всичките стандартни, така че думите бяха странно познати. Смешно е, как не знаеш че си запомнил нещо, докато не го чуеш и не осъзнаеш, че го знаеш.

- Скъпи възлюблени, днес сме се събрали тук, за да съчетаем този мъж и тази жена в свещен съюз.

Сватбата не беше католическа или епископална, затова не се налагаше да коленичим или да правим нещо особено. Дори нямаше да взимаме участие по време на церемонията. Трябва да призная, че умът ми се разсея малко. Никога не съм била голям фен на сватбите. Разбирам че са необходими, но никога не съм била от тези момичета, които фантазират каква ще бъде сватбата им някой ден. Не си спомням даже да съм мислила по темата, докато не се сгодих в колежа и когато годежът се разпадна, пак спрях да мисля за това. Бях сгодена, за много кратко, за Ричард Зееман, учител по физика и местен Улфрик, Крал-вълк, но той ме заряза, защото се чувствах по-добре от него сред чудовищата. Към днешна дата съм почти сигурна, че никога няма да се омъжа. Никога тези думи няма да бъдат произнесени за мен и за моя любим. Мъничка част от мен, за която никога не бих признала на глас, беше тъжна от това. Не заради сватбената част, мисля че ще мразя собствената си сватба, точно колкото и чуждите, а заради липсата на един единствен човек, когото да наричам мой. Отгледана съм в семейство от средната класа, в средна Америка, в малък град, а това означава, че фактът че излизам с минимум трима мъже, може би четирима, зависи как го погледнеш, все още ме караше да се присвивам от нещо болезнено наподобяващо срам. Работех върху чувството за неудобство, но имаше неща, които трябваше да се доизчистят. Като например, кого водиш като партньор на сватба? Сватбата беше в църква, пълна със свещени предмети, така че двама от мъжете бяха аут. Вампирите не се оправят добре около свещени предмети. Избухването в пламъци на Жан-Клод и Ашър, докато влизат през вратата, вероятно щеше да намали радостта от щастливия ден. Това ме остави с едно официално гадже и един приятел, който по случайност беше момче, Натаниел Грейсън.