Лоръл Хамилтън: Сънят на инкубата

- Такава неувереност в себе си не ми звучи като теб.

- Понякога изпитвам неувереност – казах.

- Но не толкова много, не можеш да си тази, която си, ако се съмняваше толкова много.

- Да не би да ми казваш, че взимам част от смелостта или от студенината си отardeur?

- Казвам че ardeurможе би подхранва тази част от теб, която те пази в безопасност в собствения ти ум, в собственото ти сърце.

Разклатих глава.

- Това ми е твърде сложно, Жан-Клод. Дай ми го обратно и ще видим дали ще се чувствам по-добре.

- Предпочитам да си сама с Майка, когато това стане. Много внимавахме да го оставим незасегнат, когато се хранехме, за да можеш самата ти да се нахраниш от него.

Не се чувствах секси в ни най-малка степен. Исках просто един бърз душ и да си легна.

- Твърде съм уморена за секс, Жан-Клод. Твърде съм уморена за каквото и да е.

- Както се и страхувах, взел съм твърде много, илиardeurсе е прикрепил към твоите собствени естествени нужди.

- За какво говориш?

- Много предиardeurда те открие,ma petite, разбрах че рядко си твърде уморена, за да правиш секс.

Помислих си дали да не се изчервя, но дори това ми се струваше като твърде голямо усилие.

- Какво искаш да направя? – каквато и възбуда да се беше промъкнала в гласа ми, вече беше изчезнала. Нищо не ми изглеждаше съвсем реално, сякаш вече бях заспала. Заспала права.

- Ако имаш намерение да се почистиш…

- По косата си имам кръв от други хора, така че да.

- Добре, върви в банята тогава, но вземи Майка с теб. Затвори телефона, иди в банята, взема Майка с теб, и по някое време преди да си напълнила ваната с вода, ще ти върна това, което е твое.

- Натаниел вече пълни ваната. Майка каза, че си ни предупредил да не използваме душа. Нещо за стъкла.

- Връщането може да е по-грубо, отколкото ми се иска,ma petite. Ще се чувствам по-добре, ако ти и Майка не сте заобиколени от стъклени стени.

- Сигурен ли си, че ще е толкова зле или просто се притесняваш?

- Нека кажем, че не съм живял толкова дълго, нито съм те ухажвал успешно, без да съм мислил за най-лошите сценарии, които биха могли да се случат.

- Ухажване, така ли му викаш напоследък?

- Затварям,ma petite.Предлагам да постъпиш така, както ти казах.

Поставих слушалката обратно на място и тръгнах да излизам от кухнята. Майка стоеше до масата, гледайки ме с внимателни котешки очи. Разбирах колко много сдържа зад това внимателно изражение. Но тази вечер не се опитах да изкопча нищо от него. Имах си достатъчно мои ужаси и без да взимам чужди назаем.

- Знаеш ли какво е правил Жан-Клод сardeur? – попитах.

- Да, Жан-Клод ме накара да държа Натаниел под око, така че ако започне да отслабва, да мога да се обадя за помощ.

Поклатих глава.

- Поставих го в опасност, всички вас. – Отново се почувствах като изтръпнала, дори и самообвиненията звучаха като празни приказки. По-късно, когато имах по-голяма част от себе си, щях да се почувствам по-зле, но точно сега се чувствах толкова зле, колкото можех. Просто не беше останала достатъчно голяма част от мен, за да се притеснявам за това.

- Анита. – Майка беше пред мен, а не го бях видяла да се движи. – Анита, добре ли си?

Поклатих глава. Отговорът беше не, но на глас казах:

- Искам да съм почистена предиardeurда се завърне. Искам да разкарам тези лайна от себе си.

Тръгнах към банята. Майка тръгна след мен.

Натаниел се беше навел над ваната, а опашката се спускаше над голата горна част на тялото му.

Тази гледка би трябвало да ме развълнува, но не го направи. Студена, чувствах се толкова студена отвътре.

Той ме погледна с разтревожени очи, докато се придвижваше към мен.

- Какво мога да направя, за да помогна?

Хвърлих се върху него толкова силно, че залитна. Притисна ме към топлината на тялото си. Притисна ме плътно и силно, отговаряйки на отчаянието ми. Исках да се заровя в плътта му, да се обгърна с него, но не можех. Бях го поставила в опасност, бях рискувала живота му, просто като не бях обърнала внимание наardeur.Ако Жан-Клод не беше помогнал…

Опитах се да отблъсна мисълта, но пред мен проблесна тялото на Йона Купър. Тялото му на земята. Кракът ми на рамото му и тревата показваща се през гърдите му. „Чувстваш привличането им, знам че е така“ ми беше казал той.

Бях на колене и само ръцете на Натаниел ме бяха предпазили да не се нараня на ръба на ваната.

- Анита…

Отдръпнах се от Натаниел и посегнах за Майка. Той пое ръката ми и каза:

- Върви,Натаниел, върви преди да се е появилardeur.

- Немисля … - започна той.