Лоръл Хамилтън: Сънят на инкубата

Изкрещях:

- Върви, моля те върви! Боже, върви!

Не видях Натаниел дали излиза или остава, защото Жан-Клод свали щитовете си. Не знам какво очаквах. Беше го направил да звучи, сякаш беше взел назаем любимото ми палто или книга, и сега щеше да ги върне, но палтото не копнее да се върне обратно при теб, а на книгата не й пука кой ще я чете. Той не ми го върна, защитите му паднаха иardeurсе завърна с рев в къщи, като влак, който Жан-Клод се беше борил да задържи, да спре, но той се беше боил срещу хватката му. Копнееше да се завърне в къщи. Все едно се намираш на релсите посред нощ и първият намек за наближаващото бедствие е заслепяваща светлина и релсите, вибриращите под краката ти, след това светът се превръща в шум, светлина, сякаш гръмотевица и светкавица могат да бъдат изковани в метал и всичко това се изсипва право през теб, а не можеш да слезеш от релсите. Не можеш да избягаш. Не можеш да се скриеш, защото твоето тяло е релсите, а влакът е част от теб, която иска да се прибере в къщи.

Ardeurсе спусна върху нас и ние паднахме във водата. Отне ни почти минута да си спомним, че не можехме да дишаме под вода. Излязохме над повърхността, търсейки въздух и смеейки се почти веднага след като успяхме да си поемем достатъчно. Дрехите бяха изчезнали още с първия порив. Бяхме голи във водата. Как бяхме успели да се измъкнем толкова бързо от дънките си? Парче дънков плат отплува покрай мен. О, ето как.

- Не в мисионерската поза, че и двамата ще се удавим – казах.

Къдриците му бяха залепнали по главата и косата му изглеждаше черна на светлината от свещите. Смехът угасна на лицето и в очите му и остави на мястото си нещо по-тъмно, по-основно. Поглед, който ме накара да потреперя.

Каза само:

- Добре.

Премести ни до ръба на ваната, притискайки гърба ми към гладката повърхност на страничната стена. Притисна се към мен, приковавайки ме между себе си и ваната. Усещането за тялото му, твърдо и кораво, притиснато към предната част на голото ми тяло ме накара да затворя очи за момент. Имах някакъв бегъл спомен за разкъсване на дрехи, но не си спомнях кога и дори кой от нас го беше направил. Ставах по-добра в мисленето след катоardeurсе надигнеше, но имаше моменти, когато правех неща различни от мислене.

Той се отдръпна от тялото ми, за да може да погали предната си част. Простата гледка как ръката му си играе с тази дебела, корава плът ме накара да потреперя. Той се наклони надолу, за да може да влезе между бедрата ми. Усещах го как се плъзга между краката ми невероятно голям. Не се опита да промени ъгъла нагоре или да влезе в мен. Просто се плъзна между бедрата ми, така че да ме гали по цялата ми дължина. Потъркваше се напред и назад, използвайки тялото си като ръка, за да ме гали и да си играе между краката ми. Но потъркването беше плътно и кораво, без деликатността, която дават пръстите. Може да си мислите, че водата помага всичко да е плъзгаво, но тя прави някои части по-малко влажни, по-малко плъзгави, така че въпреки че беше приятно, беше и по-грубо, отколкото ако бях мокра от нещо друго вместо вода.

- Не е достатъчно влажно – каза той, а гласът му беше плътен и странно дрезгав, напрегнат от желание.

Бих искала да поспоря, защотоardeurискаше да спори, искаше да каже „Вземи ме, вземи ме сега“. Ако бях с почти всеки друг от мъжете в живота си, можеше да направим точно това, без да нараним мен или него, но Майка беше изключението от много от правилата в живота ми. Не дължината беше проблема, а широчината му. Бяхме открили това по грубия начин и имахме зачервените места, за да го докажем.

Успях да кажа:

- Не, не е достатъчно мокро.

Той облегна чело в моето и каза от сърце:

- По дяволите.

Кимнах глава срещу неговата, в безмълвно съгласие, защото нямах доверие на гласа си. Майка не беше единствения борещ се с нуждата. Той оттегли тялото си от между краката ми и дори това ме накара да изпъшкам тихо. Дланите му слязоха на кръста ми и внезапно ме повдигна, така че се оказах на ръба на ваната. Ако дланта му не беше на крака ми, щях да компенсирам прекалено много и да падна пак във водата, но той ме закрепи. Едната му ръка остана на крака ми, но другата се премести нагоре по линията на бедрото ми. Помислих че ще продължи с длан, но пръстът му се плъзна в мен. Това беше неочаквано, но дори с един пръст беше стегнато и приятно. Толкова приятно, че се отпуснах назад на повдигнатите плочки около ваната. Почувствах топлината преди да успея да легна на свещите, но топлината се притисна към кожата ми. Седнах отново толкова рязко, че му се наложи да отмести ръце и да ме пусне отново във водата.