Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

- Повечето от тези бяха бебета, почти чисто нови. Това, което видях на предишните местопрестъпления не беше лудо хранене, беше по-методично. Вампирите в този апартамент бяха все още повече животни, отколкото мислещи същества. Бяха прекалено диви, за да бъдат взети на организиран лов.

- Не знам за какво говориш, организиран лов. Караш го да звучи, сякаш убийството на хора е като лов на елени или на зайци.

- За някои от вампирите е така.

Той поклати глава с ръце на кръста и започна да обикаля в тесен кръг, но отворената врата на вана спря крачките му.

- Броят на вампирите е същия. Имаха една мъртва стриптийзьорка и една, която почти бяха убили. Това е достатъчно.

- Взехаяи оставиха щатския полицай за свидетел, за да знаем. Искаха да дойдем тук тази вечер. Защо?

- Нападнаха ни от засада в коридора, Блейк. Мисля че просто бяхме по-добри в убиването им, отколкото те бяха смятали, че ще сме.

- Може би, но ако това не беше капан, за да убият нас? Ако е било капан, за да убием вампирите?

- Това е просто… в това няма никакъв смисъл.

- Готов си да приключиш случая. Готов си да ги обявиш за мъртви, победени. Убиваме няколко вампира. Откриваме няколко мъртви човека в апартамента и ти си готов да повярваш, че това са нашите серийни убийци.

- А кой не би повярвал? Да не би да казваш, че имаме подражатели?

- Не, казвам че ако приключим случая, те просто ще се преместят в следващия град. Ще започнат отново.

- Казваш че са ни оставили част от своите млади вампири, за да ги убием и да си помислим, че това са те? Жертват собствените си хора за такова нещо?

- Аха, това казвам.

- Знаеш ли какво си мисля, Блейк?

- Не, какво?

- Мисля че просто не можеш да се откажеш от случая. Мисля че искаш да не приключва.

Беше мой ред да започна да обикалям, но аз бях по-дребна и стоях малко по-далеч от вратите, така че успях да направя почти пълен кръг. Не помогна.

- Искам това да приключи, Хъдсън, повече отколкото ти го искаш. Защото, ако тези вампири бяха оставени там като жертвени агнета, то са ме използвали, за да ги убият. Използвали са всички ни като вид оръжие, тяхно оръжие.

- Върви си в къщи, Блейк, върви си в къщи при мъжа или при гаджето, или при шибаното си куче, но си върви в къщи. Работата ти тук приключи. Разбираш ли?

Погледнах нагоре към него и се опитах да измисля как да му го обясня. Най-накрая опитах нещо, което не обичах да признавам пред полицията като цяло.

- Видях в спомените на един от вампирите в църквата по-рано днес. Видях лица. Получих имена. Тези лица не са горе. Тези имена няма да принадлежат на никой от мъртвите.

- Случаят е приключен, Блейк, което означава, че заповедта ти е изпълнена. Приключила си. Върви си вкъщи.

- Всъщност, сержант, единствено аз мога да кажа дали заповедта е изпълнена или не. Отбележете си това: ако не спрем тези момчета в Сейнт Луис, те ще се преместят. Тази вечер хванахме някои от тях, но не всичките и е дяволски сигурно че изпуснахме най-голямата риба, а ако не убиеш главният господар, той просто се мести някъде другаде и започва да прави нови вампири. Прилича на операция за рак, ако не изрежеш всичко, продължава да се разпространява.

- Мислех че излизаш с вампир – каза той.

- Така е – потвърдих.

- За някого, който излиза с един от тях, имаш дяволски мрачно мнение за тях.

- Попитайте ме как се чувствам понякога относно човешките същества. Викана съм на прекалено много случаи със серийни убийци, където им се иска да е чудовище, защото не искат да повярват, че едно човешко същество може да причини такива гадости на друго такова.

- Колко дълго правиш това - да ловуваш вампири, да ходиш на гадните случаи?

- Шест години, защо?

- Повечето отдели за тежки престъпления местят хората си на всеки две до пет години. Може би имаш нужда да виждаш малко по-малко кървави неща за известно време?

Не знаех как да отговоря на това, затова донякъде се измъкнах.

- Там горе, господарят вампир, който се криеше в ъгъла, никой от вас не можеше да го види, нали?

- Докато ти не го простреля.

- Аз можех да го почувствам. Знаех точно къде беше. Той контролираше другите в спалнята. Ако не беше умрял, те щяха да продължат да атакуват, въпреки извадените свещени предмети. Щяхме да загубим още хора.

- Може би, но какво искаш да докажеш?

- Способностите ми с мъртвите са генетични, те са като психически дар. Никакво количество тренировки или практика няма да те научи как да виждаш невидимото. Има по-малко от двадесет човека в цялата страна, които притежават умения, които поне малко да се доближават до моите.