Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

- Не бих правила секс на паркинг на сватбения прием на Лари и Тами, ако имах избор.

Този гневен поглед се взря изпитателно в лицето ми, сякаш се опитваше да открие нещо.

- Защо не би се хранила тук.

- Защото показва лош вкус. И защото, ако Зербровски дочуе за това, абсолютно никога няма да превъзмогна срама.

Джейсън го потупа по рамото.

- Виждаш ли, не че те е отрязала, а просто не е искала да флиртува на сватбата на Лари. Не е в стила ѝ.

Натаниел хвърли поглед към Джейсън, след което се обръна отново към мен. Някакво странно напрежение, което не разбирах съвсем, започна да се оттича от него. Гневът от погледа му започна да изчезва.

- Предполагам, че си прав.

- Е, ако не искаме да се занасяме на паркинга, трябва да тръгваме – заяви Майка. – Ardeur не обича да му се отказва. Когато довечера се завърне, няма да бъде нежен.

Въздъхнах. Той беше прав. Това метафизическо перчене на дансинга щеше да има какви ли не последствия по-късно довечера. Когато ardeur се появи отново, ще бъда принудена да се храня. Нямаше да мога да го натъпча обратно в кутията. Сякаш това, че можех да го спра, след като се е появил, да го изключа напълно, след като ме е изпълнил, го вбесяваше. Знаех, че е психическа дарба, а дарбите нямат чувства и не са отмъстителни, но понякога имах усещането, че тази имаше.

- Съжалявам, Анита, не разсъждавах. – Натаниел изглеждаше толкова обезсърчен, че трябваше да го прегърна, набързо, повече сестринска прегръдка, отколкото друга, а той отвърна на езика на тялото ми и не се опита да ме притисне. Остави ме да го прегърна и се дръпна. Обикновено Натаниел беше болезнено нагоден към езика на тялото ми. Това бе едно от нещата, които му позволяваха да споделя леглото ми в продължение на месеци, без да нарушава последните останали табута.

- Да се прибираме вкъщи – предложих.

- Това е знак за мен да напусна компанията – каза Джейсън.

- Добре дошъл си да преспиш при нас, ако искаш – поканих го.

Той поклати глава.

- Не, след като няма нужда да играя ролята на арбитър в разправията, или да раздавам мъдри съвети, и аз ще се прибера. Освен това, няма да издържа да слушам трима ви как се разгорещявате и да не бъда поканен да си поиграя. – Той се разсмя и добави: - Не се ядосвай, но веднъж след като си бил включен, е трудно да бъдеш изключен.

Опитах се да се преборя с изчервяването, което явно винаги го правеше по-ярко и по-силно.

Двамата с Джейсън бяхме правили секс веднъж. Преди да осъзная, че е възможно с ardeur да обичаш някого до смърт, Натаниел беше загубил съзнание на работа и в продължение на няколко дни беше извън списъка за хранене. Майка го нямаше в къщата, а ardeur беше подранил. С часове. Дължеше се на влиянието на Бел Морт – създателката на кръвната линия на Жан-Клод, и, доколкото знам, първата, която е притежавала ardeur. Той се предаваше единствено чрез вампири от нейната кръвна линия, никъде другаде. Фактът, че аз го имах, беше повдигнал много интересни въпроси от свръхестествено естество. Бел бе поискала да разбере какво представлявам и освен това мислеше, че това ще донесе проблеми. Тя беше ориентирана към бизнеса вампир, но ако можеше да се грижи за бизнеса и да създава проблеми, още по-добре. Така че вината не беше моя, но изборът ми бе ограничен до това да взема Натаниел и вероятно да го убия, или да оставя Джейсън да се жертва за отбора. Той го направи с удоволствие. С голямо удоволствие. И странно, но приятелството ни беше оцеляло, но от време на време не можех да се преструвам, че не се е случило, и това ме караше да се чувствам неловко.

- Обожавам факта, че мога да те накарам да се изчервиш – вметна Джейсън.

- А аз не.

Той се разсмя, но в погледа му имаше нещо по-сериозно от смеха.

- Обаче трябва да ти кажа нещо на четири очи, преди да побегнеш.

Не ми хареса, че внезапно стана много сериозен. През последните месеци бях научила, че Джейсън използваше смеха и майтапите като прикритие на една по-скоро проницателна интелигентност, която понякога беше толкова схватлива, че бе направо болезнено. Молбата му за уединение също не ми хареса. Какво не можеше да изрече пред Майка и Натаниел? И защо?

Гласно казах:

- Добре. – И се запътих към другата страна на паркинга, по-далече от джипа, и още по-далече от Рони и Луи, към които един бегъл поглед показваше, че продължаваха да си крещят.

Когато сянката на дърветата, които бяха на края на паркинга на църквата срещу нас, падна върху ни, спрях и се обърнах към Джейсън.

- Какво има?