Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

- Отказа поне три покани да танц, докато разговаряхме и знам със сигурност, че е отказал среща на красивата Джесика Арнет.

- Направил го е, сериозно ли?

Джейсън кимна.

- Аха.

- Не смятах, че ще може да казва „не“.

- Упражняваше се.

- Упражнявал се е?

- Понякога ти отказва, нали?

Замислих се.

- Случва се да не иска да повтори разговори пред мен или да ми каже разни неща. Твърди, че ще му се ядосам, следователно трябва да попитам другия човек.

- Ти искаше, не, настояваше, Натаниел да бъде по-отговорен към себе си. Накара го да си извади шофьорска книжка. Принуди го да бъде по-малко зависим, нали?

- Да.

- Но не помисли какво означава това, нали?

- Какво искаш да кажеш?

- Искаше да бъде по-независим, да мисли за себе си, да решава какво иска от живота, нали?

- Да, всъщност, му казах почти същото. Исках да решава какво иска да прави с живота си. Имам предвид, та той е само на 20, за бога.

- И това, което реши, е, че иска да бъде с теб – отвърна Джейсън, а гласът му беше по-тих, по-внимателен.

- Това не е жизненоважно решение. Говорех за избор на кариера или връщане в колежа.

- Той има работа, Анита, и като стриптизьор печели повече от повечето завършили колеж.

- Не можеш вечно да се събличаш – възразих.

- Повечето бракове също не са вечни.

Сигурно съм се опулила прекалено силно, защото той побърза с последвалите думи:

- Имам предвид, че ти се отнасяш към всичко, сякаш изпитваш вечно съмнение. Като че ли не можеш да промениш мнението си по-късно. Не искам да кажа, че Натаниел иска да го превърнеш в почтен мъж. За това никога не е ставало въпрос, наистина.

- Е, това поне е облекчение.

- Ще имаш нужда от pomme de sang в продължение на години, Анита. Години.

- Жан-Клод каза, че може би след няколко месеца, ще мога да се храня от разстояние и да не се налага да се занимавам с прекалено близки отношения.

- Постигна напредък с удължаването на паузата между храненията, Анита. Но не си постигнала голям напредък в истинския контрол на ardeur.

- На дансинга го контролирах – възразих.

Той въздъхна.

- На дансинга ти го спря. Това не е истински контрол. Все едно да имаш оръжие, да го заключиш в сейф, но това няма да те научи как да стреляш.

- Аналогия с оръжие? Мислил си върху това от известно време, нали?

- Още откакто Натаниел ми съобщи, че не си му позволявала да изпита оргазъм по време на храненията.

- Да му позволявам? Той не е поискал, и как се очаква да знам, че не се оправя сам? Искам да кажа, не съм му забранявала.

- Можеш да се самозадоволяваш, приятно е, но не задоволява истинската нужда.

Притиснах гърба си силно към дървото, сякаш твърдото дърво можеше да ме хване, защото имах усещането, че падам. Че падам в пропаст, толкова дълбока, от която никога нямаше да се измъкна.

- Не знам дали мога да правя секс с Натаниел и да продължавам да се гледам в огледалото на сутринта.

- Защо сексът с Натаниел те притеснява толкова много?

- Защото той обърква радара ми. Имам приятели, имам гаджета, имам хора, които са зависими от мен, хора, за които се грижа. Не чукам хората, за които се грижа. Би било сякаш се възползвам от позицията си.

- А Натаниел попада в категорията на тези, за които се грижиш? – попита той.

- Да.

- Той не вижда нещата така.

- Сега го знам, Джейсън. – Затворих очи и облегнах главата си назад върху грапавината на кората. – По дяволите, искам ardeur да е под контрол, така че да не ми се налага да взимам такива решения.

- А ако можех да размахам вълшебна пръчка над теб и ти незабавно да можеш да контролираш ardeur, тогава какво? Какво би направила с Натаниел?

- Щях да му помогна да си намери собствено жилище.

- Той върши повечето домакинска работа във вас. Пазарува. Основно той и Майка готвят. Грижата на Натаниел за домакинството помага на теб и Майка да работите толкова много часове. Как ще организираш това без Натаниел?

- Не искам да го задържам, само за да улеснява живота ми. Това е лошо.

Джейсън въздъхна дълбоко.

- Наистина ли толкова бавно загряваш или ме подлудяваш нарочно?

- Какво? – не разбрах.

Той поклати глава.

- Анита, това, което се опитвам да кажа е, че Натаниел не се чувства използван. Той се чувства полезен. Няма нужда от гадже, защото мисли, че вече си има. Не иска да ходи по срещи, защото вече живее с някого. Няма нужда да си търси собствен дом, защото вече има. Майка е наясно с това, Натаниел е наясно с това, единственият човек, който не го знае, изглежда си ти.

- Джейсън...