Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

Когато Натаниел и Джейсън дойдоха да ни търсят, Майка изглеждаше отново нормално. За него нормално означаваше, че ако не го бях видяла да се пречупва, дори аз нямаше да позная. Всъщност, бе толкова нормален, че ме караше да се чудя колко такива негови сривове бях пропуснала. Или аз бях причинила този? Беше ли възможно да запазва пълен самоконтрол, стига никой да не го караше да се вглежда? Разбира се, дори това да бе истина, не звучеше много здравословно. Е, какво пък, може би всички се нуждаем от терапия. Ако заведях целия пард, може би щяхме да получим групова отстъпка.

Натаниел седеше от другата ми страна, като по този начин ме постави в средата. Стойката му беше такава, че тялото му да се допира до моето колкото бе възможно повече. Имаше времена, в които щях да го накарам да ми остави пространство, но сега разбирах нуждата на превръщачите от физически контакт. Освен това, да накарам Натаниел да се премести и на сантиметър, при условие че всяка нощ спеше в леглото ми почти гол, щеше да бъде глупаво. Джейсън стоеше прав и гледаше надолу към нас. Изглеждаше неестествено сериозен, поне за него, след което внезапно се ухили. Вече приличаше на себе си.

- След полунощ е, смятахме, че ще бъдеш навън и ще храниш ardeur. – Усмивката му бе прекалено порочна, за да отговаря на умерените думи.

- Мога да изкарвам по-дълго време между храненията – отвърнах, - понякога по четиринайсет, или дори шестнайсет часа.

- Оф – възмути се той и тропна с крак, докато се цупеше. Беше прекрасна имитация на детско поведение, като се изключи лукавото проблясване в очите му. – Надявах се да се жертвам за отбора.

Намръщих му се, но не успях да се насиля да стигне до очите ми. Джейсън ме развеселяваше, не знам защо, но винаги го правеше.

- Не мисля, че тази нощ ще се нуждаем от услугите ти, но, все пак, благодаря за предложението.

Той въздъхна театрално.

- Никога повече няма да се уредя да правя секс с теб, нали?

- Не ме разбирай погрешно, Джейсън, но се надявам, че не. Сексът беше невероятен, но това, което те вкара в леглото ми, беше спешен случай. Ако не мога да контролирам ardeur по-добре, тогава не е безопасно да излизам сама сред хора.

- Вината беше моя – се намеси Натаниел с тих глас.

Извърнах главата си и бях достатъчно близко до бузата му, за да я целуна. Исках да го накарам да се премести, да ми даде пространство, но превъзмогнах тази нужда. Бях просто кисела.

- Ако е имало виновен, то това съм аз, Натаниел.

Невероятно спокойният глас на Майка прозвуча покрай другото ми рамо.

- Вината беше на Бел Морт, злият, секси вампир от запада. Ако тя не се закачаше с Анита, не се опитваше да използва ardeur, за да я контролира, той нямаше да се появи часове по-рано от предвиденото. – Бел Морт, Красивата смърт, бе създателят на кръвната линия на Жан-Клод. Никога не я бях срещала лично, но я видях метафизично, и това беше достатъчно зле. Майка ме прегърна през раменете, но успя да сложи ръка и на рамото на Натаниел. Успокояваше и двама ни. – Не си припадал, откакто Анита успя да увеличи паузите между храненията.

Натаниел въздъхна толкова тежко, че усетих движението до тялото си.

- Не аз съм станал по-силен, а тя. – Звучеше толкова тъжен, толкова разочарован от себе си.

Наведох се към рамото му, достатъчно, че Майка буквално можеше да прегръща и двама ни едновременно.

- Аз съм твоята Нимир-Ра, предполага се, че съм по-силна, нали?

Той ми се усмихна слабо.

Облегнах глава на рамото му, зарових лицето си в шията му и усетих полъха на ванилия. Той винаги ми миришеше така. Някога мислех, че това се дължи на шампоана или сапуна, но не беше. Това бе неговата миризма за мен. Все още нямах смелост да попитам Майка дали Натаниел и на него му мирише на ванилия. Защото не бях сигурна какво щеше да означава, ако аз бях единствената, която намира уханието на Натаниел за толкова сладко.

- Искаш да попиташ Анита за нещо – изрече Джейсън.

Натаниел се напрегна до мен и тогава попита с тих глас:

- Уговорката за танца остава ли?

Бе мой ред да се напрегна. Не можех да се контролирам, беше неволно. Натаниел се вкамени до мен, защото и той ме усети. Не исках да танцувам, това беше вярно, но също така много ясно си спомнях, как само преди минути с Майка, че предпочитах да бях танцувала. Веднъж вече оплесках нещата тази вечер, предпочитах да не го правя два пъти.

- Разбира се, танц звучи страхотно.

Това накара Майка и Натаниел да се отдръпнат, за да ме изгледат. Джейсън само се взираше в мен.