Лоръл Хамилтън - Сънят на инкубата

Долф бръкна в джоба си и извади вечния си бележник.

- Идентифицирахме я като Шарлийн Мориси, на двадесет и две, работи като стриптизьорка – работила като стриптизьорка. Да, била е пушачка, но е казала на едно от другите момичета, че излиза за глътка свеж въздух.

- Знаем, че вероятно не е познавала вампирите.

- Как така?

- Излязла е за глътка въздух, не за да се срещне с някого.

Той кимна и си отбеляза нещо.

- Няма следи от борба, засега. Сякаш е излязла за глътка въздух и просто е тръгнала с тях натам. Не би го направила, ако бяха непознати.

- Би го направила, ако е била под умствен контрол.

- Значи един от вампирите е възрастен – Долф продължаваше да си записва.

- Не е задължително да е стар, а могъщ, което обикновено означава стар. – Помислих над това. – Някой, който има добри способности да контролира умове, за това съм сигурна. Възраст? – свих рамене – Още не знам.

Той продължаваше да пише в тефтерчето си.

- А сега, мога ли да преместя контейнерите и да разместя тялото или техниците имат още работа преди това?

- Накарах ги да те изчакат – каза без да вдига поглед от писанията си.

Погледнах го и се опитах да разчета нещо от лицето му, но той излъчваше само концентрация и работа. Това беше стъпка нагоре, че беше накарал техниците да не пипат преди мен. И че изобщо ми се беше обадил. Преди отпуската, опита да ме отстрани от всички разследвания. Това беше стъпка нагоре, така че защо все още се чудех дали Долф беше способен да остави настрани личния си живот за достатъчно дълго, че да реши този случай? Защото, когато си видял някого, на когото си вярвал, да си изтървава напълно нервите, никога повече не му се доверяваш, не и докрай.

От другата страна на врата й имаше същия белег от ухапване. Толкова си приличаха по размер с тези от лявата страна на врата й, че се зачудих дали същия вампир не я беше ухапал два пъти. Не носех линията си с мен. По дяволите, не носех по-голямата част от оборудването си. Планирах тази вечер да съм на сватба, не на местопрестъпление.

Попитах дали някой има нещо, което да мери радиуси на захапки. Един от техниците предложи да го премери вместо мен. Устройваше ме. Тя използваше дебеломер* - никога досега не бях използвала такова нещо.

(*не се шегувам, думичката е истинска, някакъв вид инструмент за измерване радиуси на дървета)

Измерването не лъже. Не беше същият вампир. Не беше същият нито на вътрешните страни на бедрата й, нито на китките й. Като броим следата от ухапване на гърдите й, това правеше седем. Седем вампира. Достатъчно, че да пресушат възрастно човешко същество до край и да оставят много малко кръв след себе си.

Според техника от криминологията нямаше очевидно доказателство за изнасилване. Радвах се да го чуя. Не си направих труда да обясня, че дори и простото ухапване може да предизвика оргазъм и при жертвата, и при убиеца. Не винаги, но често, особено ако вампирът е добър в замъгляването на ума. Достатъчно силен вампир може да накара някого да се наслаждава, че го убиват. Страшничко, но вярно.

След като бях видяла всеки сантиметър от мъртвата жена, когато знаех, че бледата й плът може да танцува в сънищата ми на пластмасовите си токчета, Долф поиска да поговорим.

- Говори с мен – каза.

Знаех какво му трябва.

- Седем вампира. Един трябва да е толкова добър в умствения контрол, че да накара жертвата да се наслаждава на случващото се или поне да не я притеснява. Иначе някой би чул виковете й.

- Влиза ли в клуба? – попита той.

- Не.

- Музиката е силна и има доста хора.

- Така че не биха я чули, дори и да крещи?

Той кимна.

Въздъхнах.

- Няма следи от борба. Ще прегледат ноктите й, но няма да има следи от борба. Жертвата не е разбрала изобщо какво се случва или поне не и преди да е прекалено късно.

- Сигурна си?

Замислих се за една-две секунди.

- Не, не съм сигурна. Това е най-добре обоснованото ми предположение, но може просто да е била от хората, които не се отбраняват. Може би, когато седем вампира са я обградили, тя просто се е предала. Не знам. Какъв човек е била Шарлийн Мориси? Борбена ли е била?

- Още не знам – каза Долф.

- Ако е била борбена, значи са използвали вампирски умствени трикове. Ако не е била, ако е била покорна, може би не. Може би търсим група млади вампири. – Поклатих глава. – Но не бих казала. Според мен поне един, може би повече, са били стари и добри в тези неща.

- Скрили са тялото – каза той.

Завърших мисълта вместо него.