Мелиса Круз - Синя кръв

Светлината на свещта проблесна в петоъгълника и Мими получи видение от горния етаж на Хранилището. Да, точно както заклинанието бе предвещало. Скайлър ван Алън беше там, в средата на читалнята.

Беше привлякла жертвата си на мястото.

Мими се зарадва. Получи се. Щеше да се отърве от тази досадна малка хлебарка веднъж завинаги. Естествено, още с влизането си Скайлър се насочи към Джак. Все едно -малко оставаше.

Кингсли подаде на Мими сребърен кинжал.

Само така щеше да проработи: кръв за кръв. Мими протегна дясната си китка. Острието беше хладно на допир. Сърцето й биеше лудо и тя потръпна вътрешно от страх. Въпреки че беше безсмъртна и кръвното приношение нямаше да я нарани, при мисълта какво се кани да направи й прилоша.

Но появата на Скайлър ван Алън й припомни залога. Връзката й. Джак. Абадон. Трябваше да спре това, преди да е станало твърде късно.

- Давам ти своята кръв, о, Принце на Мрака. Чуй моя зов. Унищожи врага ми веднъж завинаги - произнесе Мими тържествено.

- СЕГА! - извика Кингсли.

Мими си пое дълбоко дъх и преряза китката си с кинжала. От вената й бликна кръв, която потече върху свещта. Лумна черен пламък.

Последното нещо, което Блис си спомняше, беше мощна експлозия, която раздра пода на библиотеката и разцепи на две самата земя. Кошмарите й се превърнаха в действителност. Точно пред нея се появи огромна тъмна маса с червени очи и сребърни зеници, която ръмжеше, бореше се, изпълвайки пространството с жуженето на хиляди стършели, агонията на хиляди измъчени души и грозния смях на умопобъркан.

Блис закрещя, без да спира.

После всичко потъна в мрак.

Пушекът беше задушлив. Тъмен виолетов дим с лека миризма на сяра и киселина. Скайлър отвори очи и усети, че й люти. Не плачеше, но по бузите й се стичаха сълзи. Нещо се беше случило... някаква експлозия... сякаш Вселената се разцепи. Тя се огледа: в Хранилището цареше пълна бъркотия - имаше съборени лавици, навсякъде беше осеяно с листове хартия, сякаш бе паднала бомба. От тавана се бе посипала мазилка, всичко беше в прахоляк, гипс, счупени стъкла и парченца дървесина.

- Джак! Джак, къде си? - извика Скайлър, обхваната от паника.

Преди взрива стоеше точно до него, но сега не го виждаше. Усети, че в очите й се стича кръв, и попипа темето си. Нещо я беше порязало, но раната не беше дълбока. Дланите й също бяха издраскани до кръв, дънките й - скъсани, но за щастие, други по-сериозни наранявания нямаше.

Някой се закашля и Скайлър запълзя по посока на звука. Джак лежеше замаян под едно бюро.

- Всичко е наред, добре съм - каза той, докато се мъчеше да се изправи и бършеше очите си. - Какво, по дяволите, стана?

- Не знам - отвърна закашлено Скайлър, закрила устата и носа си с ръка.

- Джак! Добре ли си? Чуваш ли ме, Джак?

Обезумелият глас на Мими се чуваше от малка ниша, която водеше към подземието. Тя се показа иззад ъгъла, замаяна, но невредима.

- Тук съм.

- О, слава богу! Така се притесних! - възкликна тя и се хвърли ридаеща в ръцете му. - Помислих... помислих, че...

- Всичко е наред, добре съм - утешаваше я Джак, галейки нежно косата й.

Скайлър се дръпна малко назад, за да не ги притеснява. Обзе я смесица от ревност, съжаление и неудобство, че е станала свидетел на близостта им.

Изпод една съборена лавица се чу стенание.

- Помощ! - извика сподавен глас. - Помощ!

Джак, Мими и Скайлър хукнаха нататък и заедно вдигнаха тежката лавица от момчето.

Кингсли им благодари.

- Мамка му, какво беше това?

Навсякъде около тях библиотекари и членове на Комитета се изправяха изпод развалините и проверяваха дали приятелите им са живи. Всичко бе обгърнато в пушек и трудно се виждаше.

- Насам! - извика познат глас.

Скайлър остави Джак и Мими и хукна към Оливър, който бе коленичил до един ранен библиотекар. Имаше рана на брадичката и синина на челото и целият беше покрит с мазилка и прахоляк.

- Жив си, слава богу! - възкликна тя.

- Скайлър! Какво правиш тук?

- Търсих те.

Той кимна рязко.

- Хайде, помогни ми!

Ренфийлд, един своенравен библиотекар, беше затиснат от прекатурила се копирна машина и охкаше. Експлозията го беше блъснала в стената и от удара ребрата му се бяха счупили.

Сложиха го да легне на земята и обещаха да пратят помощ възможно най-скоро.

Огледаха се за други пострадали, но като че ли всички бяха оцелели. повечето имаха по някоя и друга драскотина, но като цяло бяха невредими. Оливър видя едно момиче със счупена ръка и скъса ръкава на ризата си, за да я превърже.