Мелиса Круз - Синя кръв

- Да, занимаваме се - кимна той.

Седна до внучката си и нежно постави термометъра между пресъхналите й устни.

- Това е против правилата на Комитета - отбеляза Джак.

- Не съм забелязал да те е грижа толкова за правилата, Абадон - отвърна Лорънс. Дотук никой от двамата не бе показал, че някога са били приятели. - Ти, който застана рамо до рамо с нас в Плимут с цената на репутацията си.

- Времената се промениха - промърмори Джак. - Ако това, което казваш, е вярно, значи тя е пострадала от собствената ти ръка.

Лорънс извади термометъра

- 44 градуса - каза той делово.

Тази температура щеше да е фатална или най-малкото да причини необратими увреждания на всеки смъртен. Но Скайлър беше вампир, а за нейния вид това не беше толкова опасно.

- Малко е висока, но ще си почине и ще се оправи - заяви Лорънс.

Няколко минути по-късно Скайлър се събуди и видя Джак и дядо й да я гледат напрегнато. Тя потрепери и се зави плътно с одеялото.

- Скъпа, случвало ли ти се е и преди?

- Понякога - призна си тя.

- След уроците ли?

Скайлър кимна. Досега не му беше казала, защото искаше да продължат с обучението.

- Трябваше да забележа. Първият път, когато изпадна в хибернация, беше няколко дни след като се върна от Венеция, нали?

Тя кимна. Спомни си думите на д-р Пат, че понякога реакцията се проявява по-късно.

- Разбрах защо си толкова слаба - каза Лорънс. - Трябваше да се сетя много по-рано. Всъщност е много просто. Като упражняваш вампирските си способности, синьокръвните ти клетки работят извънредно. И понеже червените ти кръвни телца не са достатъчно заради смесените ти гени, енергията ти отслабва. Има само един начин да ги поддържаме в нормални граници. Трябва да си намериш извор.

- Но аз дори нямам осемнайсет - възпротиви се Скайлър, която знаеше, че това е минималната възраст. - Мислех да изчакам.

- Положението е сериозно, Скайлър. Вече загубих майка ти, като изпадна в кома, не искам да загубя и теб. От една страна, притежаваш сили, за които вампирите на твоята възраст не са и сънували, но пък в някои отношения си доста по-слаба от средностатистическия синьокръвен. Не можеш да избягаш от промяната, но можеш да контролираш някои от по-неприятните й ефекти. Трябва да си намериш донор, преди да станеш на осемнайсет. Някое червенокръвно момче. За твое добро е.

Джак се прокашля и Скайлър с изненада го забеляза. Досега бе мълчал.

- Мисля, че е време да си тръгвам. Лорънс, Скайлър -кимна им той.

Вратата се отвори точно когато Джак се канеше да излезе.

На прага стоеше Оливър Хазард-Пери и го гледаше объркано.

- Чух, че се е наложило Скайлър да се прибере вкъщи. Притесних се и дойдох веднага.

И тримата го погледнаха, мислейки за едно и също. Оливър беше човек. Червенокръвен. А Скайлър се нуждаеше от донор.

- Какво? - попита Оливър, понеже никой не продумваше. - Защо ме зяпате така?

Беше време да пристъпи към плана си. Розите бяха последната капка, но не бяха само те. Брат й ставаше все по-дързък в преследването на нечистокръвната. Дори не се опитваше да отрече, че се размотава по коридора пред класната й стая или че е започнал да ходи в библиотеката само за да може да я срещне. Мими дори ги хвана безсрамно да флиртуват на публично място! На другия ден една приятелка й каза, че е видяла Джак да си тръгва от училище със Скайлър на ръце! Е, това Мими просто не го вярваше.

С парче бял тебешир тя начерта петоъгълник върху светлия дървен под. После постави всички съставки в малка метална купа на бюрото си - листа от върбинка, букет оранжеви кремове, дафинови листа, риган, сърце от крастава жаба и крило от прилеп. Изглеждаха много нелепо на фона на кристалните шишенца със скъпи парфюми и френски лосиони.

Запали свещ и доближи до нея стрък розмарин. После угаси свещта, а горящата билка пусна в купата.

Лумна висок, виолетов пламък.

Мими се погледна в огледалото и с изненада забеляза, че стаята, която само преди минути беше обляна от слънчева светлина, сега тънеше в черен мрак и единствената светлина идваше от пламъка в купата.

С треперещи ръце отвори малкия плик, в който държеше косата на Скайлър. Изсипа съдържанието му ръката си.

В книгата пишеше да пусне косата в огъня, докато произнася думите, които да съкрушат врага й.

Мими затвори очи и хвърли кичурчето коса в пламъците.

- Аз, Азраел, призовавам духовете. Отнемете силите на моята съперница.

- Аз, Азраел, призовавам духовете. Отнемете силите на моята съперница.