Мелиса Круз - Маскарад

Мими щеше да бъде изгорена.

Скайлър погледна Джак подозрително. Сестра ти се опита да ме убие! Искаше аз да умра, да ме погълне среброкръвен! Как бих могла...

Тя обаче разбра какво трябва да направи. Именно този знак беше очаквала през цялото време. Взря се дълбоко в тревожните зелени очи на Джак.

- Добре - каза тя и си пое дълбоко въздух. - Ще го направя.

Официалното прочитане на присъдата се състоя в Двореца на дожите. Накараха Мими Форс да застане отпред с белезници на ръцете. Раменете й бяха покрити с черна роба, а русата й коса бе прибрана под широката качулка.

Старейшините застанаха в полукръг около нея. Когато председателят приключи с описанието на процеса, Лорънс прекъсна процедурата.

- Като регис призовавам за кръвна проверка, която да потвърди или да отхвърли подозренията.

-Кръвна проверка? - възкликна Едмънд Олрич, председателят на Старейшините. - Но това няма как да стане. Алегра е все още в кома, нали?

Чарлс Форс, който седеше на първия ред заедно със сина си, бързо се изправи.

- Подкрепям предложението за кръвна проверка - заяви той.

- Лорънс, сигурен ли си? За какво точно говориш? - попита Нан Кътлър.

- Скайлър ван Алън, дъщерята на Алегра, се съгласи да изпълни ритуала.

Лорънс направи знак на Скайлър да дойде.

- Нечистокръвната? - възкликна Форсайт Люелин. -Възразявам. Как можем да сте сигурни, че е достойна?

- Дъщерята на Алегра? - зачуди се друг Старейшина.

- Тя е надарена с необичайни сили и аз съм убеден, че ще се справи със задачата.

Сред членовете на Конклава се разнесе шепот. Екзекуцията беше отложена, докато членовете на Конклава обсъдят новото развитие в друга зала. След няколко часа отново заеха местата си.

- Ритуалът кръвна проверка ще бъде изпълнен - заяви председателят.

Мими и Скайлър бяха заведени в малка килия в съседство със съдебната зала. Лорънс потупа Скайлър по рамото.

- Пази се и не забравяй какво ти казах.

Щом останаха сами, Мими свали качулката си и изгледа Скайлър с отвращение.

- Ти.

- Аз.

- Не си ми нужна. По-добре да умра.

- Така ли? Защото точно това е алтернативата - тросна й се Скайлър.

Лицето на Мими пламна.

- Брат ми те накара, нали?

- Да. На него трябва да благодариш за живота си, ако разбира се, се докаже, че си невинна.

Мими скръсти ръце и взе да изучава ноктите си. После направи кисела физиономия.

- Добре, давай да приключваме.

Вдигна гордо брадичка и затвори очи. Скайлър се изправи на пръсти и доближи глава до врата й. Заби зъбите си и... точно както с Оливър, се върна в миналото. Започна да наблюдава всичко случило се през очите на Мими. Върна се към нощта на нападението.

Тъмното подземие на Хранилището. Мими и Кингсли се смееха над някаква книга. Стояха в рамката на нарисувания петоъгълник. Пламъкът на свещта трептеше, сенките им играеха по каменните стени.

Мими поряза китката си, кръвта й закапа върху свещта, тя произнесе заклинанието. Но... нищо не се случи.

Главата на Мими се замая, но заклинанието не беше подействало. Тя не успя да събере в себе си онази омраза, необходима за извикването на среброкръвния.

Но Мими не беше в безсъзнание. Тя видя събитията, които последваха, но споменът за тях остана в подсъзнанието й, затова и не успя да докаже невинността си. Но сега чрез кръвната проверка Скайлър успя да види какво се бе случило.

Кингсли изруга, взе ножа и поряза китката си. После изрече заклинанието с дълбок, плътен глас.

Подът се разцепи и стана земетресение. Пламъкът на свещта избухна и всичко потъна в пушек. Внезапно се появи черна маса, която се нахвърли върху Блис Люелин, а после уби Присила Дюпон.

В последвалата бъркотия Кингсли помогна на Мими да се изправи и сложи ръка на рамото й.

Скайлър усети как нещо студено се притисна към врата й, точно както бе станало и при Мими.

След това Кингсли избута Мими от нишата и се затича към Хранилището, където се престори, че е затиснат от лавица е книги.

Бил е Кингсли.

Скайлър преглътна, докато пиеше кръвта на Мими. Знаеше, че трябва да спре, но не можеше. Искаше да види още, да погълне всички спомени на Мими. Зърна още нещо: нощта на Бала на Четиристотинте. Афтърпартито. Джак Форс си сложи онази черна маска, която носеше момчето, което я целуна.

Значи все пак е бил Джак.

Този факт я развълнува толкова много, че изпусна Мими. Отстъпи назад и прибра вампирските си зъби. Зовът на кръвта беше силен, тя се бе изкушила да погълне Мими, да се превърне в нея самата, да изпие спомените и същността й. Но сепването при вида на Джак с маската я спаси от Покварата.