Мелиса Круз - Маскарад

- Тя не би наранила никого истински - продължаваше Джак. - Мими не те мрази. Не наистина.

Искаше му се да може да й обясни.

Тя не мрази теб, Скайлър. Мрази мен . Просто е обърнала гнева си навън, защото не може да намрази този, когото обича . А мен мрази за това, че обичам теб.

Скайлър го погледна скептично, но не каза нищо. Мими Форс. Азраел. Ангелът на смъртта. Та нали точно това беше работата й? Да слага край на живота.

За нейна изненада Джак явно прочете мислите й.

- Ти не разбираш - това е част от равновесието. Ние сме такива, каквито сме. Смъртта е просто част от живота. Тя е дарът на червенокръвните. Мими е част от големия план.

Скайлър сви рамене.

- Не съм толкова сигурна. Довиждане, Джак.

Докато разглеждаше документи от Хранилището, Лорънс забеляза, че един е почти изцяло обгорял - виждаше се единствено датата най-отгоре - 23 ноември 1872 г.

Все още умуваше над него, когато Скайлър се прибра от училище и му каза, че Джак Форс е успял да прочете мислите й днес следобед.

- Мислех, че съм защитена срещу телепатия, а ето че той разбра какво мисля. Как е възможно?

- Абадон е един от най-надарените ни пророци - отвърна Лорънс. - Ще ти е нужно много повече от едно упражнение оклудо , за да заключиш ума си за него. Но понякога между тези, които се привличат, се поражда близост.

- Които се привличат?

- Не може да не си забелязала, че той изпитва силно влечение към теб.

Скайлър се изчерви. Беше хранила надежди, но не вярваше, че някога това може да стане реалност. И все пак, макар да бе обвързан с Мими, той искаше да бъдат приятели, беше й намекнал, че може би желаеше и нещо повече... Веднъж я беше целунал, много отдавна. А момчето с маската... Възможно ли е да е бил той?

- Но той е обвързан - каза Скайлър. - Между нас не може да има такова нещо.

- Не наистина. Не и сред синьокръвните. Абадон винаги е бил такъв. Ти не си първата, която изпитва верността му.

Но ще му мине. Слава богу, че ти не си привлечена от него. Иначе щеше да е катастрофално и за двама ви.

Тя се загледа в килима, чудейки се дали той я изпитва, или беше убеден, че тя ще избере правилния път само защото му е внучка.

- Да - каза тя най-после. - Слава богу.

Изведнъж й призля и погледът й се замъгли. Коленете й се подгънаха, но преди да се свлече, Лорънс скочи на крака и я хвана.

- Не си ме послушала - каза той мрачно. - Не си си намерила донор.

Тя поклати глава.

- Тук не става дума за някаква дреболия, Скайлър. Ако не си намериш донор в най-скоро време, има голяма опасност да изпаднеш в кома като майка си.

- Но аз...

- Тогава преследвай някого, съблазни го - прекъсна я рязко и заповеднически Лорънс. - Използвай зова. Това е единственият начин.

Церемония оскулор беше ритуал между вампир и човек, който се извършваше между двама, които вече имаха някаква връзка. Затова по традиция донорите бяха любовници и приятели на вампирите. Но ако вампирът беше отчаян, Кодексът разрешаваше да се прибегне до съблазняване. С помощта на зова вампирът привличаше човек, хипнотизираше го и пиеше от кръвта му.

- Научих кои думи от свещения език да използваш за целта. Тази вечер отивам в клуба. Разчитам, че като се върна, вече ще си направила каквото трябва.

Малко след това дядо й излезе и остави Скайлър сама в стаята й. Не искам, казваше си упорито тя. Не искам да го правя с непознат. Не съм толкова отчаяна. Или съм?

И тогава, сякаш привлечен от зова , някой почука на вратата.

- Какво има, Хати? - попита Скайлър.

Вратата се отвори.

- Не е Хати, аз съм — каза Оливър и затвори зад себе си.

- Не те чух да звъниш. Защо дойде? - попита тя отбранително.

- Дядо ти ми каза, че си искала да дойда - обясни той.

Аха. Значи и Лорънс бе използвал зова, само че просто се бе обадил по телефона. Много умно, дядо.

Оливър седна на раклата до леглото и я погледна замислено.

- Мислех си... ако все още искаш да го направим, става.

- Сигурен ли си?

- Да.

- Тук ли? - попита Скайлър и огледа стаята си: плакатите „Еванесънс“, розовата къща „Барби“, плакатите на разни театрални постановки от времето, когато Корделия я водеше на мюзикъли на „Бродуей“ - „Улица Сезам“, „Магьосникът от Оз“... Стаята беше като за малко момиче, а не като бърлога на вампир.

- Какво значение има мястото - сви рамене Оливър. -Поне няма да плащам за хотелска стая.

- Сигурен ли си? - попита Скайлър и хвана ръката му.

- Да - въздъхна той. - Знам какво ще ти се случи, ако не го направиш. Честно казано, предпочитам да не се превръщаш в зеленчук. Мразя зеленчуци - пошегува се той. -Особено броколи. Така че... Как да... Прав ли трябва да съм? Или...