Мелиса Круз - Маскарад

Той стана и се огледа. Беше много по-висок от нея, че в тази поза нямаше как да стане.

- Не, седни - каза Скайлър и нежно го бутна на леглото си. - Така ще мога да те стигна - каза тя и застана между краката му.

Той вдигна поглед към нея. Никога досега не й беше изглеждал токова хубав, толкова уязвим.

Оливър затвори очи.

- Бъди нежна.

Скайлър се наведе, целуна вдлъбнатината под врата му, показа вампирските си зъби и много нежно ги забоде в него.

Оливър изпъшка, сякаш от болка.

- Да спра ли?

- Не, не, продължавай - махна с ръка той.

- Не те боли, нали?

- Не... всъщност е... хубаво - прошепна той, сложи ръка на главата й и я подкани да продължи.

Скайлър затвори очи и отново впи зъби в кожата му. Сетивата й мигновено се изостриха и тя надникна в ума му. Беше точно както го описа Блис - сякаш поглъщаше душата му, самата му същност и... Какво ставаше? Сега той беше като отворена книга. Кръвта му се смесваше с нейната, възраждаше я... Скайлър можеше да прочете всяка мисъл, която някога е минавала през главата му, виждаше всеки негов спомен.

Оливър беше влюбен в нея.

От самото начало. Още от момента, в който се срещнаха. От години насам.

Отдавна подозираше, че е така, но потискаше мисълта. Сега обаче знаеше със сигурност. Не можеше да отрича повече.

О, Оли, не трябваше да го правя , помисли си отчаяно. Свещената целувка само щеше да увеличи любовта му, не да я прогони.

А сега бяха обвързани по нов и много по-сложен начин.

Скайлър не бе очаквала да стане така. Приятелството им ще бъде в опасност, вече знаеше това. Нямаше връщане назад. Можеха единствено да продължат напред. Като вампир и донор. Обвързани чрез древния кръвен ритуал.

Тя приключи. Беше удовлетворена. Извади зъби и усети как я изпълва жизнена енергия. Сякаш бе изпила сто литра кафе. Бузите й пламтяха, а очите й блестяха.

Оливър отпусна глава. Беше заспал. Скайлър нежно го положи на леглото си и го зави с одеяло. В продължение на няколко часа той трябваше да си почива.

Какво направих, запита се тя, щом сетивата й се проясниха. Дали можеха да запазят това в тайна от Комитета? Ако разберяха, че помощникът й е станал неин донор, можеха да го прогонят. Спомни си разказа на Корделия за това, как Алегра се омъжила за баща й в разрез с Кодекса. Майка й беше превърнала връзката им в съвсем различна.

А какво щеше да прави с Джак?

Когато Оливър се събуди, Скайлър седеше на бюрото си и го наблюдаваше.

- Е - каза той и се почеса по врата, където беше ухапаното място, - явно на това му викат приятел с екстри.

И двамата избухнаха в смях.

Скайлър го замери с една възглавница. После го изпрати до вратата и отново му благодари. На тръгване той я целуна по устните. Беше бърза целувка, но все пак по устните.

Тя затвори вратата след него. Сърцето й беше натежало от тревога и напрежение.

Това беше грешка.

Болничната стая на Алегра ван Алън се намираше на последния етаж в частното крило на болницата, където настаняваха богатите и известните. Беше обзаведена в стила на най-луксозните хотели в града, с италианско спално бельо, пищен килим и кристални вази със свежи цветя. Всяка сутрин медицински сестри масажираха крайниците на Алегра, за да не загубят мускулите й тонус.

Не че Алегра би забелязала. Някога беше най-голямата красавица в Ню Йорк, а сега спеше, откъсната от света около себе си. Беше жена със славно и трагично минало, но без бъдеще. Мониторът до нея показваше стабилен пулс и известно време регулярният сигнал на машината бе единственият звук в стаята.

На стола срещу леглото й стоеше Лорънс ван Алън. Беше дошъл да посети дъщеря си за първи път, откакто се бе завърнал. Дълго време отлагаше посещението, защото не можеше да понесе гледката на собственото си дете в такова безпомощно състояние.

- О, Габриела - отрони най-сетне. - Как се стигна до тук? - Не може да те чуе - каза Чарлс Форс и влезе в стаята с нова голяма ваза цветя, която постави до леглото. Не изглеждаше никак изненадан от присъствието на Лорънс.

- Тя избира да не чува - отвърна Лорънс. - Заради теб.

- Не съм направил нищо. Тя сама си го направи.

- Да, но все пак вината е твоя. Ако не беше...

- Ако не я бях спасил във Флоренция, това ли имаш предвид? Ако бях оставил звяра да я погълне? Тогава нямаше да е в кома ли? И каква беше алтернативата? Да я оставя да умре? Какво трябваше да направя според теб, татко?

- Това, което направи, е против законите на Вселената. Времето й беше дошло, Михаил. Трябваше да си отиде.