Мелиса Круз - Маскарад

Връзката им обаче не можеше да се осъществи, докато и двамата не възвърнеха напълно спомените и контрола върху силите си. Вампирите близнаци понякога прекарваха целия си живот в търсене на другия. Двойките трябваше да са достатъчно възрастни, за да разпознаят половинката си в новата й физическа обвивка.

Мими знаеше, че в цялата история на света има само една двойка, разрушила връзката си. Габриела като Алегра ван Алън и Михаил като Чарлс Форс. Габриела се бе омъжила в църква и бе дала обет за вярност на човек! На своя кръвен донор! И вижте какво се случи... Бе прикована в кома завинаги, впримчена между живота и смъртта. Обречена на вечна тишина.

- Но защо да чакаме? - попита Мими. - Аз знаех кой си, откакто прогледнах. Сега и ти знаеш коя съм аз.

Мими имаше предвид онази вечер в кабинета на баща им, когато спомените на Джак най-после се върнаха, позволявайки му да види това, което винаги беше пред очите му. Тя беше негова. Завинаги.

- Знаеш, че те обичам - каза Мими. - Понякога ме побъркваш, но бог ми е свидетел, че наистина те обичам.

Джак се наведе към нея, зарови лице в косата й и вдиша дълбоко. Ухаеше на жасмин.

- Аз също те обичам.

- Боже! - възкликна Тринити и рязко си пое дъх.

Мими и Джак бавно се откъснаха един от друг и се обърнаха към майка си.

- Мими, ти си само на шестнайсет, а това определено не е рокля за шестнайсетгодишно момиче - извика Тринити с треперещ глас.

- Налага ли се да ти напомням, че съм с няколко века по-възрастна от теб, „майко“?

Вече се превръщаше във вампир, спомените й малко по малко се връщаха и Мими вече нямаше никакво желание да продължава да си играе на червенокръвни, с обичайните им човешки взаимоотношения.

- Чарлс! - извика Тринити. - Контролирай децата си.

- Мими, изглеждаш много красива - каза той и я целуна по челото. - Да тръгваме.

Тринити се намръщи.

- Хайде, скъпа. Време е да танцуваме - каза Чарлс и поведе съпругата си навън.

- Тръгваме ли? - каза Джак, предлагайки ръката си на Мими.

- Тръгваме - усмихна се тя.

И близнаците Форс поеха ръка за ръка към партито на годината.

Няколко пресечки по-нататък, в един съвсем друг апартамент, изумителен триетажен мезонет, наречен „Къщата на мечтите" заради екстравагантното си, макар и сюрреалистично великолепие, Форсайт Люелин стоеше пред тайника зад шкафа за обувки. Завъртя копчето два пъти надясно, после три пъти наляво и отстъпи назад; петнайсетсантиметровата вратичка от неръждаема стомана се отвори.

- Татко, какво става? - попита Блис, заставайки до него. -С Джейми имаме среща във фоайето на хотела след час.

Блис държеше в ръце кучето си Мис Ели, порода чихуа-хуа, кръстено на любимата й героиня от сериала „Далас ”.

Точно както беше обещала, Мими насади Блис е Джейми Кип. Двамата не изпитваха абсолютно никакъв интерес един към друг. Всъщност именно той предложи да се срещнат във фоайето на хотела, понеже и двамата щяха да ходят със семействата си. Блис остана е впечатлението, че единствената причина да я покани бе да се спаси от Мими. Когато решеше, Мими можеше да е много нахакана.

Блис скръсти ръце и погледна огромната съблекалня на мащехата си. Боби-Ан винаги успяваше да впечатли гостите е нея, докато ги развеждаше из къщата. Размерът на помещението беше двеста квадратни метра. Вътре имаше римска баня, облицована е травертински мрамор, и тропически душове, които създаваха усещането, че се къпеш насред фонтан. Стените от двете страни на помещението бяха покрити е огледала, които скриваха различните отделения, събрали над пет хиляди дизайнерски тоалета, описани и каталогизирани от асистентката на Боби-Ан. Блис намираше за жалко, че всички са вулгарни и безвкусни. На света нямаше леопардово пончо с пух по края, което да не се хареса на Боби-Ан. Блис дочу кресливия й смях, докато мащехата й клюкарстваше с двете си стилистки, погълната от собствения си тоалет.

Блис се огледа. Беше решила въпреки всичко да облече зелената рокля на „Диор“. Баща й и Боби-Ан направо ахнаха, като я видяха.

- Миличка, толкова си красива - прошепна Боби-Ан и прегърна Блис с кльощавите си ръце, станали твърде жилести от много пилатес.

Усещането беше като да те прегърне скелет.

Боби-Ан винаги възхваляваше до небесата хубостта на Блис и омаловажаваше външността на собствената си доста невзрачна дъщеря. Джордан бе още на единайсет години и нямаше да ходи на бала. Докато Блис се обличаше, тя бе надзъртала да види какво става.