Мелиса Круз - Маскарад

Скайлър сви рамене. Беше изложила случая, послушала бе баба си, но я бяха отритнали. Наистина не смяташе, че има какво още да се направи.

- Може би, а може би не. Дай да не говорим повече за това - въздъхна тя.

Полетът им до Рим беше отложен, така че решиха да убият малко време, като пообиколят безмитните магазини и тези за сувенири.

Скайлър си взе няколко списания, бутилка вода и дъвки, за да намали налягането в ушите си по време на излитане и кацане. Докато чакаше на касата, забеляза рафт с венециански маски. По улиците ги продаваха на всяка крачка, макар до карнавала да имаше още няколко месеца. Не беше се заглеждала в евтините дреболии, но на летището една маска грабна вниманието й. Беше от порцелан, украсена със златни и сребърни мъниста и дупки само за очите.

- Виж - посочи я тя на Оливър.

- За какво ти е този кич? - попита я той.

- Не знам. Нямам нищо за спомен от Венеция. Ще я взема.

Самолетът до Рим беше претъпкан, но този до Ню Йорк беше още по-зле. Имаше толкова много турбуленции, че Скайлър се опасяваше да не полудее от тракането на зъбите си. Но щом погледна от прозореца и видя небето над Но Йорк, изпита такава любов към града, макар и примесена с тъга - очакваха я само двама прислужници, които според завещанието на Корделия бяха нейни настойници. Поне щеше да завари Бюти, кучето си порода блъдхаунд, истински приятел и пазач. Бюти беше друга част от трансформацията, от душата на Корделия, превъплътила се, за да я защитава, докато Скайлър придобие контрол върху силите си. Кучето й липсваше.

Слязоха на летището и зачакаха багажа си, изтощени от пътуването. След почти петнайсетчасов полет двамата бяха скапани. Когато излязоха навън, беше тъмно и се сипеше лек снежец. Беше началото на декември и зимата най-после бе дошла.

Оливър забеляза семейната си кола и шофьора, който сновеше по тротоара, и поведе Скайлър към черния мерцедес. Наместиха се в уютното купе е кожени седалки и Скайлър благодари на боговете, че са я дарили с Оливър. Състоянието на семейството му определено беше от полза в трудни дни като този.

И двамата бяха мълчаливи, потънали всеки в собствените се мисли. Този път трафикът беше слаб и стигнаха до Манхатън само за половин час. Колата мина по моста „Джордж Вашингтон ”и излезе на 125-а улица, зави надолу по „Ривърсайд ”и се насочи към имението на Вай Алън на ъгъла на 101-ва и „Ривърсайд ”.

- Е, пристигнах - каза Скайлър. - Благодаря ти отново за всичко, Оли. Жалко, че нищо не излезе от историята с дядо.

- Не се притеснявай. Да служа и да защитавам, това е мотото ми.

Оливър се наведе да я целуне по бузата, както винаги, но в последната секунда Скайлър извърна глава така, че си удариха носовете.

- Опа - каза тя.

Оливър, изглежда, се смути и двамата се прегърнаха неловко.

Какво й ставаше? Защо се държеше толкова тъпо? Та той беше най-добрият й приятел. Тъкмо се канеше да отвори вратата, когато той се прокашля.

- Каза ли нещо? - обърна се тя към него.

-Ами... ъ-ъ... смяташ да ходиш на онова довечера, така ли? - попита той, почесвайки се по брадичката.

- Кое? - примигна Скайлър.

- Онова... Бала на Четиристотинте. Големият купон на кръвопийците.

- О, вярно.

Напълно беше забравила. Присъствието й бе наложително, защото бе член на Комитета. Беше твърде млада, за да я представят официално на бала, за разлика от Мими и Джак.

Джак Форс... от няколко седмици потискаше чувствата си към него, но мисълта за Бала на Четиристотинте веднага извика образа му в ума й. Висок, болезнено красив, със златисторуса коса и бледа кожа, усмихнати пронизващи зелени очи, равни бели зъби.

Джак беше първият, който заподозря, че има нещо повече около смъртта на Аги, отколкото на всички в Комитета им се искаше да вярват. Беше решен да разкрие истината. Когато я нападнаха, тя отиде при него и след като я успокои, се целуваха. Споменът за целувката му още беше като отпечатан върху устните й. Ако сега затвореше очи, можеше да усети уханието му, свежо и чисто като току-що изпран лен, с лека нотка на афтършейв с аромат на гора.

Джак Форс... Момчето, което й обърна гръб, когато тя погрешка обвини баща му, че е среброкръвен.

Замисли се дали Джак си има дама за бала и ако да, коя ли е тя. Направо пламна от ревност при мисълта за друго момиче в обятията му.

- Искаш ли да дойдеш с мен? - попита тя Оливър.

Преди Оливър да спомене бала, изобщо не беше се замислила нито за тоалет, нито за кавалер.

Той се изчерви и погледна огорчено.