Брандън Сандърсън: Кладенецът на възнесението

Но това й харесваше. Даваше й предимство — нещо, от което се нуждаеше непрестанно.

Освен това тя обичаше нощта. Денем Лутадел беше задушен и тесен въпреки размерите си. Ала нощем мъглите се спускаха като гъсти облаци. Като влажно, меко одеяло. Огромните Цитадели се превръщаха в сенки на планини, бордеите се сливаха в аморфна маса, като бракувана продукция в свещолеярна.

Вин се притисна до една стена, все така загледана в пряката. Пресегна се внимателно вътре в себе си и разпали стомана — един от металите, които бе погълнала преди малко. Почти веднага около нея се появи плетеница от прозрачни сивкави линии. Видими само за нейните очи, линиите излизаха от гърдите й и се насочваха към близки източници на метал — на всички метали, независимо от вида им. Плътността на линиите бе в съответствие с размера на металните предмети, в които опираха. Някои сочеха към бронзовите панти на вратите, други — към яките железни пирони, с които бяха сковани дъските.

Тя чакаше безшумно. Нито една от линиите не помръдваше. Горенето на стомана бе един от лесните начини да се установи дали някой се движи наоколо. Ако носеше в себе си дори съвсем малки парчета метал, линиите щяха да го последват издайнически в мрака. Вин бръкна безшумно в кесията си и извади една монета. Като всички останали късчета метал и тя имаше своя линия, сочеща към гърдите й.

Тя подхвърли монетата във въздуха, мислено улови линията, разпали стомана — и Тласна. Малкият метален къс се изстреля във въздуха, пришпорван от Тласъка, и след миг издрънча по средата на улицата.

Мъглите продължаваха да се кълбят. Бяха гъсти и загадъчни дори за Вин. По-плътни от обичайните дневни мъгли, по-упорити от всяко естествено природно явление, те се вихреха и въртяха, оформяха около нея бавни потоци. Калаят й помагаше да вижда през тях. Нощта вече не беше тъй непрогледна, мъглите не бяха толкова гъсти. Ала въпреки това ги имаше.

Една сянка прекоси градския площад в отговор на хвърлената монета — Вин я бе Тласнала на площада като сигнал. Вин тръгна към нея и скоро различи в мрака кандрата ОреСюр. Носеше различно тяло от това преди година, по времето, когато се представяше за лорд Реноа, но Вин вече бе свикнала с плешивата му глава и новия му облик, сякаш не бе познавала друг.

ОреСюр се приближи към нея и попита:

— Намерихте ли каквото търсехте, господарке? — В гласа му се долавяше почтителност и лека нотка на враждебност. Както винаги.

Вин поклати глава и се огледа в тъмнината.

— Може да съм сбъркала. Може да не са ме следили. — Признанието я натъжи. Беше очаквала с нетърпение поредния нощен двубой с Наблюдателя. Все още не знаеше кой е той. През първата нощ погрешно го бе взела за убиец. Може и да беше. Но от друга страна, не проявяваше почти никакъв интерес към Елънд — и съвсем нескрит към нея.

— Трябва да се върнем при стената — каза Вин. — Елънд ще се чуди къде съм.

ОреСюр кимна. В същия миг от мрака към Вин полетя дъжд от монети.

Вин реагира незабавно и отскочи встрани. Движеше се с невероятна бързина. Пелерината й се развя над мокрия калдъръм. Монетите се блъснаха в земята зад нея, разхвърлиха парченца натрошени павета и оставиха дири в мъглите, докато рикошираха в различни посоки.

— ОреСюр! — извика тя, макар че доскорошният й събеседник вече беше хукнал към близката уличка.

Вин се извъртя, приклекна, опря длани на студените павета. В стомаха й бързо се разгаряха още аломантични метали. Тя разпали стомана и проследи синкавите линии, които изникнаха пред нея. После зачака напрегнато…

Нов рояк монети се появи от мрака, всяка следвана от синкава линия. Вин раздуха стоманата по-силно, Тласна монетите и ги отпрати обратно в мрака.

Нощта отново потъна в тишина.

Улицата, на която се намираше, бе сравнително широка. От двете й страни се издигаха високи жилищни сгради. Мъглите се полюшваха лениво. От тях бавно изникнаха осем души, приближаваха се. Вин се усмихна. Права беше — някой наистина я бе проследил. Но тези хора не бяха Наблюдателят. Не притежаваха неговата спокойна грация, нито излъчваха стаена сила. Те бяха много по-безцеремонни. Убийци.